Кейт Мортън - Изплъзване от времето

Бяха две момичета и едно момче. По-малкото момиче бе на десет, а момчето — най-голямото от всички — на около седемнайсет. И тримата с типичните за членове на семейство Ашбъри черти — русокоси, с ясните сини очи с цвят на цейлонски сапфир на майката на лорда — лейди Ашбъри. Датчанка, която (по думите на Нанси) се омъжила по любов и била лишена от наследство от родителите си. (Ала знае се, че който се смее последен, най-добре се смее, бе добавила Нанси, защото, когато братът на съпруга й починал, тя станала лейди Ашбъри.)

По-високото момиче стоеше насред стаята, размахваше купчина листа и обясняваше колко хубаво нещо е проказата. По-малката седеше на пода с кръстосани крака и наблюдаваше сестра си с ококорени сини очи. Едната й ръка бе прегърнала врата на Рейвърли. Бях не само изненадана, но и леко ужасена от факта, че са го измъкнали от ъгъла и са го включили в групата. Коленичило на дървения перваз на прозореца, момчето се взираше през мъглата към двора на черквата.

— И в този момент, Емелин, се обръщаш към публиката и цялото ти лице е разядено от проказа — тържествуващо обяви изправеното момиче.

— Какво е проказа?

— Кожна болест — гласеше отговорът на сестра й. — С рани, слуз и така нататък.

— Може би носът трябва да е като окапал, Хана — предложи момчето и намигна така, че Емелин да не забележи.

— Чудесна идея! — възкликна Хана.

— А, не! — простена момиченцето.

— Излагаш се, Емелин. Ще бъде само наужким. Ще направим нещо като маска. Наистина ще е отвратителна. Ще се опитам да открия подходяща книга в библиотеката. Дано да има и картинки.

— Не разбирам защо точно аз ще трябва да съм прокажената — измрънка Емелин.

— Питай Господ! — укорително рече Хана. — Той го е написал.

— Но защо ще трябва да играя Мириам? Не може ли да получа друга роля?

— Няма други действащи лица — обясни сестра й. — Дейвид ще бъде Аарон, защото е най-висок, а аз ще играя Бог.

— Не може ли аз да съм Бог?

— И дума да не става. А и мислех, че искаш главната роля.

— Така е.

— Ами добре. Бог не трябва да е на сцената — обясняваше Хана. — Ще казвам неговите реплики зад завесата.

— Може да съм Мойсей — предложи Емелин. — Нека Рейвърли да е Мириам.

— Не може да си Мойсей — отсече Хана. — Имаме нужда от истинска Мириам. Тя е много по-важна от Мойсей. Той участва само с една реплика, затова избрахме Рейвърли. Ще произнеса и неговите думи иззад завесата. Може дори да махнем Мойсей от пиесата.

— Тогава да изиграем друга сценка — с плаха надежда предложи Емелин. — Онази с Мария и бебето Исус.

В отговор Хана само изсумтя презрително.

Очевидно репетираха някаква пиеса. Алфред, лакеят, ми беше споменал, че такава била традицията в семейството по това време на годината — един пее, друг рецитира, децата винаги представят някаква сценка от любимата книга на баба им.

— Избрахме този епизод, защото е важен — обясни Хана.

— Ти го избра — уточни Емелин.

— Вярно е. Става дума за един баща, който има двойствено отношение и двойствени правила: едни за синовете, а други — за дъщерите.

— На мен ми звучи съвсем разумно — обади се Дейвид с насмешка.

Хана се направи, че не го чува.

— Аарон и Мириам имат какво да кажат в тази посока — обсъждат брака на брат си…

— И какво казват? — не се сдържа Емелин.

— Не е важно, просто…

— Разменили ли са си грозни думи?

— Не, и не това е важно. Бог решава Мириам да бъде наказана с проказа, докато Аарон получава само укори. Това справедливо ли е според теб, Ем?

— Мойсей не се е ли ожени за една африканка? — попита Емелин.

За кой ли път, откакто ги наблюдавах, Хана тръсна нетърпеливо глава. От цялото й същество, с доста дълги крайници при това, се излъчваше енергичност и нетърпение. Емелин за разлика от нея бе заела позата на жива кукла. Чертите им, почти еднакви, взети поотделно — правилен нос, чифт наситено сини очи, красива уста, — изглеждаха съвсем различно на лицето на всяко от момичетата. Докато Хана създаваше впечатлението, че пред теб стои кралица на феите — страстна, загадъчна, настойчива, красотата на Емелин бе някак по-достъпна. Макар и още дете, устните й стояха леко отворени също като на снимка, която бях видяла да изпада от джоба на пътуващ търговец.

— Кажи де, нали се ожени за африканка? — повтори Емелин.

— Права си, Ем — засмя се Дейвид. — Оженил се за етиопка. Хана се притеснява, че не споделяме достатъчно ентусиазирано идеите й за правата на жените.