Кейт Мортън - Изплъзване от времето

Групата на мъжете бе твърде разнородна — пазители на домашното огнище от всевъзможен вид, дошли да изпълнят своя дълг. Шепата представители на силния пол, които можеха да попаднат в категорията „млади“, се състоеше от червендалести братя от Уелс, свикани под знамената от втора братовчедка на лейди Вайълет, както и от оплешивяващия син на местен лорд, който впоследствие се оказа, че не проявява интерес към дамската половина на човечеството. Теди, с неговата черна коса, мустаци като на филмова звезда и американски костюм, изглеждаше страшно изискан редом с всички тези представители на съсловието на селските благородници.

Когато миризмата на дървата в огъня изпълни стаята, разговорите за Ирландския въздушен корпус отстъпиха на Виенския валс и по-възрастните мъже се заеха с възложената им задача. Те завъртяха младите дами в ритъма на танца. Някои с грация, други с ентусиазъм, а трети — без нито едно от двете. Тъй като лейди Вайълет продължаваше да е прикована на легло от треската, лейди Клементайн бе поела ролята на главна придружителка и с тревога забеляза как един младеж с червени петна по бузите се стрелна към Хана и я покани на танц.

Теди, който също се бе насочил натам, бързо се извърна и предложи широката си усмивка на Емелин. Тя прие ръката му с огромна радост. Направи се, че не вижда предупредително смръщените вежди на лейди Клементайн, кимна леко с глава, клепачите й заиграха развълнувано, преди да отвори широко и без това огромните си очи, и едва тогава стана от стола. Бързо се разбра, че не умее да танцува, но парите, похарчени от господин Фредерик за частни уроци по светски етикет, не бяха отишли напразно. Когато излязоха на дансинга, ми направи впечатление, че тя стои твърде близо до своя кавалер, следи внимателно всяка негова дума и се смее прекалено високо на шегите му.

Тържеството бе в пълния си разгар и в помещението ставаше все по-топло. Леката миризма на пот се смеси с дим от едно сурово дърво и когато госпожа Таунсенд ме изпрати в залата с чашите с консоме, заварих поразрошени вече елегантните прически и пламнали от танците лица. Без съмнение гостите се забавляваха, изключение правеше единствено съпругът на Фани, на когото вълнението дойде в повече и той бе отишъл да си легне, под предлог че има пристъп на мигрена.

Когато Нанси ми поръча да предам на Дъдли, че има нужда от още дърва, с радост напуснах задушната и гореща бална зала. По коридора и надолу по стълбите момичетата на малки групи се кискаха и си шушукаха над чашите с бульон. Излязох през задната врата и бях почти в средата на пътеката, когато забелязах самотна фигура в тъмното.

Това беше Хана, неподвижна като статуя, с вперен в нощното небе поглед. Голите й рамене, бледи и крехки на лунната светлина, се сливаха с цвета на сатенената рокля и копринения шал. Русата й коса изглеждаше в този момент сребриста и само няколко къдрици се спускаха в нежния улей на тила й. Плътно обгърнати от тънките кожени ръкавици, ръцете й висяха отпуснати.

Сигурно беше измръзнала от студ в зимната нощ, загърната единствено с тънкия шал. Реших да й занеса чаша топъл бульон и връхна дреха, но преди да пристъпя дори, забелязах друг тъмен силует да се приближава към нея. В първия миг реших, че това е господин Фредерик, но когато излезе от сянката, разпознах Теди. Той застана до нея и й каза нещо, което не чух. Тя изви глава и лунните лъчи обляха лицето й, докоснаха устните, които отговориха нещо.

Хана видимо потрепери и тогава реших, че Теди ще свали сакото си, за да я загърне с него — така както правеха романтичните герои в любовните романи на Емелин. Нищо подобно не се случи. Наместо това младият мъж каза нещо, което накара Хана да вдигне лице нагоре. Той взе ръката й в своята и тя видимо се стегна, щом пръстите му погалиха нейните. Сетне изви бавно дланта й така, че когато наведе глава, докосна с устни онази част от бялата й кожа, която се намираше между ръба на ръкавицата и шала.

Тя проследи как тъмнокосата глава се наведе, но и не се дръпна назад. Виждах как гърдите й се вдигат и отпускат забързано.

Потреперих при мисълта, че устните му може би са горещи и мустаците леко боцкат.

Той стоя известно време загледан в нея, без да изпуска ръката й. Каза нещо и тя само кимна леко.

След това се отдалечи.

Хана го проследи с поглед. Едва когато изчезна напълно, вдигна длан и я прокара по другата ръка.

Когато в ранните часове на утрото балът бе официално закрит, отидох да помогна на Хана да се съблече. Емелин вече спеше и вероятно сънуваше коприна и сатен и въртящи се вихрено двойки. Хана обаче седеше безмълвно пред тоалетката си, докато аз се залових да разкопчавам ръкавиците копче по копче. От температурата на тялото кожата се бе поотпуснала и можех без помощта на специалното приспособление, само с пръсти, да ги освободя. Тъкмо посягах към перлената гривна, когато тя дръпна ръката си.