Александра Потър - Ти, който не си за мен

Усещам как и без това вече пламналите ми бузи вече горят. Не съм свикнала да водя подобни разговори с шефовете си. С Рупърт обикновено си говорехме за цените на недвижимите имоти в Лондон или в най-добрия случай — за някой телевизионен сериал.

— Когато си избираш съпруг, трябва да търсиш три неща! — продължава безмилостно настоящата ми шефка.

— Да бе, знам — добър характер, чувство за хумор и… — започвам да рецитирам добре позната ми още от детството песен.

Обаче Магда ме прекъсва презрително и отсича:

— Казах да престанеш с глупостите! Трите най-добри качества на един мъж са: кредитна карта, часовник, обувки!

Наблюдавам я слисано как ги отмята на пръстите си.

— Точка първа — „Кредитни карти“. Никога „Виза“ или „Мастъркард“! — Сбърчва нос, сякаш е усетила някаква гадна воня. — Само „Американ Експрес“! Но никога зелена!

— Защо? Какво й е лошо на зелената? — питам най-невинно аз.

— Защото на теб ти трябва черна! — отсича безапелационно шефката ми. — Черната няма никакъв кредитен лимит! И черната е перфектна, ако ти се прииска да отидеш на пазар, примерно в „Бергдорф Гудман“!

Отварям уста, за да й кажа, че никога не съм ходила да пазарувам в „Бергдорф Гудман“, обаче после размислям и я затварям.

— Точка втора — „Часовник“. — Кратка пауза. — „Ролекс“ или „Картие“, и двете марки стават.

— Ами „Суоч“? — обаждам се колебливо и свеждам очи към собствения си часовник. От жълта пластмаса. Имам го, откакто се помня.

— „Суоч“ при часовниците е равносилен на квартира на четвъртия етаж някъде в Куинс! — отсича тя.

— Аха, ясно — кимвам и побързвам да скрия часовника с ръкава си.

— Точна трета — „Обувки“. — Тя скръства ръце пред гърди и ме фиксира с миниатюрните си очички. — Какви обувки носеше последното ти гадже?

Ооох, само не това!

— „Крокс“ — смотолевим и свеждам глава.

Магда изглежда така, като че ли всеки момент ще получи удар.

— Каквооо? Да не би да имаш предвид онези пластмасовите, с дупчиците? Градинарските?

Усещам как цялото ми лице почервенява от срам. При това не аз бях тази, която носеше такива обувки.

— Ясно — смилява се над мен Магда. — Обувките трябва да бъдат с ръчен шев, кожени и италиански!

Нямам спомен някога да съм срещала мъж, който да е носел италиански кожени обувки с ръчни шевове. С изключение на Рупърт, разбира се, но той не се брои, защото е гей. Оттук и любовната му афера с Пат Бутчер.

— Ами любовта? — осмелявам се да попитам накрая. — Тя поне не трябва ли да е в списъка?

— Повярвай ми, ако срещнеш мъж, който притежава и трите изброени дотук качества, автоматично ще се влюбиш в него! — отсича авторитетно Магда и се присяга към една от картините на стената. — А сега ми помогни! Трябва да ги опаковаме максимално бързо! Иска ги да му бъдат доставени още днес!

— Днес ли? — ококорвам се аз и поглеждам уплашено към сандъците. — Не може ли да почака до утре?

Изпълвам се с възмущение. За кого се мисли този, та да идва и да размахва черната си „Американ Експрес“ така, сякаш той е собственикът?!

Вдигам очи и забелязвам почти празните вече стени на галерията ни. Погледнато по този начин, той май наистина е станал собственикът.

— Освен това искам ти да отидеш с доставчика, за да се увериш, че всичко е пристигнало по живо, по здраво — изрича Магда, без да обръща внимание на последния ми коментар. — Бих отишла аз, обаче съм обещала да отида при леля ми Ирина. Мести се в старчески дом, при това от най-скъпите. Казвам й: „Лельо, този старчески дом е по-скъп и от апартамента ми на «Парк Авеню»!“ А тя само ме поглежда смръщено и отсича: „Може, обаче искам и ти да дойдеш с мен!“

И внезапно всичко ми става ясно. Тя се опитва да ме сватосва!

— О, не, Магда… — започвам, обаче тя не ми позволява да довърша.

— Има и още едно положително качество — брачна халка. Този днес не носеше такава! — подхвърля и очите й проблясват пакостливо.

Изглежда невероятно доволна от себе си. А после ми подава ролка вакуумирано опаковъчно фолио и продължава да сваля картините.

Към края на работния ден всички картини са вече надлежно опаковани и сега ги товарят в камиона, за да бъдат доставени на клиента. А когато и последният дървен сандък потъва в пастта на камиона, Магда се обръща към мен и нарежда:

— Портиерът ще се подпише за доставката, обаче картините трябва да бъдат занесени директно в апартамента на клиента, който е на целия последен етаж на тази сграда! Поради което ти си длъжна да изчакаш появата на клиента. За наше спокойствие, нали разбираш?