Александра Потър - Ти, който не си за мен

А после се обръща към сърдития мъж, който продължава да я чака да си каже поръчката, и заявява:

— Оставете пилето. Ще взема същото като нея! — Обръща се към мен и се разсмива: — Знаеш ли откога ми се ще да го кажа?!

В галерията ме посрещат купчина дървени сандъци и килим от бели стиропорни топчета, на които като че ли не им се влиза много в сандъците. В средата на този килим зървам Магда, която размахва безпомощно ръце като птичка, изпаднала от гнездото си. Когато ме чува да влизам, тя се обръща рязко и се провиква:

— О, слава богу! Върна се! — извиква възбудено. Въпреки избилите по челото й капчици пот, кошерът на главата й си остава все така безупречен. — Имам страхотни новини!

Божичко, какво е станало пък сега?! Нямаше ме само половин час!

— Така ли? — поглеждам я предпазливо и се подготвям да чуя новината. Познавайки Магда, би могло да е всичко.

— Докато те нямаше, се случи нещо прекрасно!

Свалила е кюфтетата от менюто за откриването? Синът й Даниел й е съобщил, че всъщност е гей? Даниел Крейг най-сетне е разбрал, че съществувам, и е дотичал, за да попита дали би могъл да ме изведе на вечеря с лимузината си? И да, обещал е да носи онези плувки под костюма си!

Добре де, признавам си — това е една от любимите ми фантазии.

— Появи се един човек и изкупи цялата колекция „Густав“!

— Каквооо?! — опулвам се аз. — Искаш да кажеш цялата колекция?!

Ясно. Не е Даниел Крейг, но пак е страхотна новина. Колекцията „Густав“ се състои от няколко големи платна на един германски художник, които вървят по десетки хиляди долари на парче.

— Да, цялата! — разперва ръце шефката ми. — И стана невероятно бързо! Клиентът влезе, погледа има-няма две минути и изведнъж — бум! — И във въздуха се разхвърчават стиропорни топчета.

— Бум ли?

— Каза, че искал да купи всичките! Просто ей така. Даже не попита за цената!

— Бреееей!

Опитвам се да си представя какво ли е да купиш цяла една колекция, без въобще да се заинтересуваш от цената, но някак си не успявам. Всъщност не мога да си представя да купя каквото и да било, без първо да попитам за цената. Проверявам етикета дори и на шампоана, преди да го сложа в пазарската си кошница.

От друга страна, аз не съм от хората, които купуват произведения на изкуството. Аз съм от онези, които винаги достигат лимита на оувърдрафта си, които неизменно закъсняват с вноските по кредитните си карти и които винаги са на червено много преди края на месеца. Едно време правих нещастни опити да се науча как да водя месечния си бюджет, но едно време правих опити да се науча да свиря и на пиано. И в двете области се оказах пълна бездарница.

Така де, какво точно означава „домашно счетоводство“, а? И защо изобщо трябва да се заминаваме с подобни глупости?!

— Ама това е страхотна новина! — възкликвам аз безкрайно щастлива, че най-сетне и ние сме продали нещо.

— Освен това той плати с карта „Американ Експрес“! Черна! — допълва Магда, но с приглушения тон на човек, забелязал внезапно Мадона в местния супермаркет.

— А това добре ли е? — питам небрежно, кацвам на едно от високите столчета и отварям сандвича си.

— Не си омъжена, а не знаеш за тези неща?! — ахва изумена шефката ми.

— Ами… не. Какво по-точно трябва да знам? — питам, докато отхапвам първата си хапка.

— Лууузи! — поема си рязко дъх тя. — Как ще си намериш богат съпруг, когато не знаеш какво да търсиш?!

— Че аз не си търся богат съпруг! — отвръщам аз, изпълнена с феминистки прилив на възмущение.

— Да бе! — махва презрително с ръка тя. — Всяка жена си мечтае за богат съпруг!

Преглъщам с мъка и отбелязвам:

— Досега никой от приятелите ми не е бил богат. Даже с последния за всичко плащах аз!

На й на нея!

— И ти намираш това за хубаво? — провиква се невярващо тя.

Погледнато от този ъгъл, като че ли се налага да подложа феминистките си принципи на известна преоценка.

— Ами… то… Мисля, че това те прави независима!

Ето, знаех си аз, че има основателна причина никога досега да не съм търсила богат мъж!

— Независима ли? — махва презрително с ръка Магда. — Какви са тези глупости за независимост? Ти да не би да живееш в някоя бедна африканска държава, а?!

Бузите ми пламват.

— Мисля, че е крайно време да забравиш всички тези простотии! — отсича делово тя. — Крайно време е да забравиш също така и за глупости като романтика, химия и любов и да се концентрираш върху това! — И посочва многозначително диамантите си.