Александра Потър - Ти, който не си за мен

Ами да!

Изпълнена със задоволство от себе си, аз поглеждам отново към екрана на компютъра си и към прилежно написания списък. Всъщност я чакайте малко! Аз ли трябва да свърша всички тези неща? До края на седмицата? Работната?

Мамка му!

7. Паникьосай се!

Но не точно сега. Паникьосването ще трябва да почака за по-късно, тъй като вече е обед — за което ми напомня подаващата се от офиса на Магда глава, напомняща ми, че е време за похапване. Отново! Отдавна съм установила, че мога да си сравнявам часовника по нея. Точно в един следобед тя ме изпраща до близкия ресторант за бързо хранене „Кац“ за обичайния й ръжен сандвич с пастърма и супа топчета. Макар че, предвид миниатюрната й фигурка и петдесетсантиметровата й талийка подозирам, че въпросното меню се поглъща по-скоро от Валентино — любимата й малтийска болонка.

„Кац“ си е нюйоркска институция и съществува като че ли от цяла вечност. За туристите и онези, които са нови за града като мен, заведението е прочуто с престорения оргазъм на Мег Райън във филма „Когато Хари срещна Сали“. Беше изпълнен в самия център на ресторанта. Сложили са дори стрелка, сочеща към масата, където е заснета тази сцена.

— Боже, обожавам тази сцена! — Обръщам се към Робин, която току-що се е появила в пролуката между два сеанса, за да ми връчи моите ключове за апартамента, които е извадила при ключаря. Тя работи в „Тао Хийлинг Арт“ — целебен център, който се намира недалече оттук, в Чайнатаун.

— Но мъжете не я харесват — допълва тя, ухилва се и тръгва след мен към касата, където, както винаги, се вие дълга опашка. — Плаши ги. За тях жени, които симулират оргазъм, са като Феята на зъбчетата. Ние не съществуваме.

Разсмивам се. Когато не цитира Опра, Робин може да бъде изключително забавна.

— Та като стана въпрос затова, на мен никога не ми се е налагало да симулирам.

Смехът ми замръзва.

— Сериозно? — изписквам малко по-силно, отколкото съм възнамерявала.

— Разбира се. Никога! — тръсва решително глава тя, а после се привежда към мен и допълва шепнешком: — Аз паля от раз! — И щраква с пръсти за онагледяване.

— Какво искаш да кажеш? — поглеждам я неразбиращо.

— Ами нали се сещаш, реагирам и на най-дребния стимул — отговаря весело тя. — Ами ти? — И ме поглежда в очите с онази щастлива увереност, която при американците като че ли се излива от самите им пори.

— О, ами… Само няколко пъти — смотолевим, оправям очилата си на косата и отмятам назад глава, както правя винаги, когато се опитвам да избегна някаква тема. Е, няма да тръгна да си признавам, я, че не си спомням кога за последен път съм изживяла истински оргазъм! — нали се сещаш, когато съм била уморена и такива работи.

— А пробвала ли си с чувствен масаж? — подсказва услужливо тя.

Това е следващото нещо, което съм забелязала при американците — те са напълно искрени. Между британци подобен разговор отдавна да се бе пренесъл в сферата на мръсните вицове и подмятанията. Като например съвсем наскоро в една книжарница, когато двете с Кейт се подхилквахме на илюстрациите на „Радостта от секса“. Тя смяташе да купува книгата като сватбен подарък за свои приятели, но след като видя снимката на хипито с дългата брада и кльощавите крака, се уплаши книгата да не окаже разрушително въздействие върху любовния им живот. Затова в крайна сметка им купи комплект ножове за пържоли.

И все пак аз съм зрял човек, а не тийнейджър. И би трябвало да бъда в състояние да водя разговор за секса и оргазма като зрял човек, а не да ръся тъпи шеги. Така де, не съм чак такова дете!

— Много помага за навлизане в съответното настроение — продължава Робин.

— В кое настроение? Настроението за любов ли? — правя се на отворко аз.

Обаче Робин дори не примигва, когато заявява:

— Знаеш ли, имам едни китайски билки, които можеш да вземаш за този проблем!

— Какъв проблем? — промърморвам, като се правя, че чета менюто, въпреки че след шест седмици редовно посещаване на ресторанта го знам наизуст.

— За загуба на интерес към секса, за липса на либидо…

— Нищо му няма на моето либидо! — срязвам я аз, а после се изчервявам до корена на косите си. — Много съм си добре, благодаря!

— Знаеш ли колко е важно да се свържеш със своята сексуалност? — продължава тя със съвсем прозаичен тон. — Вие британците сте много задръстени. Не знам дали някога ще се научите да се отпускате.

— Ама аз се отпускам! — провиквам се възмутено.

Цялата опашка пред мен се обръща и ме поглежда критично. Изчервявам се като домат. И побързвам да замажа положението, като промърморвам под нос: