Ян Гиу - Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)

На това място поетът спря и помоли за пиво, за да може да продължи, а всички мъже заудряха с юмруци по масата в знак, че искат още.

Двете най-малки момченца — Арн и Кнут, синът на Ерик, бяха проследили разказа със зяпнали усти и широко отворени очи, но малко по-големият Ескил започна да хленчи и да се прозява, а Сигрид даде знак на крепостните да сложат децата да спят. Беше се погрижила да им приготвят уютно местенце в някоя от пералните, тъй като смяташе, че на момченцата нямаше да им е уютно сред цяла гвардия мъже, които пият без дъно.

Ескил покорно ги последва навън, отново се прозина и май смяташе, че сега топлото легло е за предпочитане пред мъж, който разказва такива стари истории на трудноразбираем език. Но Арн и Кнут ритаха, скимтяха, оказваха отпор, искаха да чуят още и обещаваха да стоят мирно, но желанието им не бе удовлетворено.

След малко и тримата лежаха завити под дебелите кожи в една пералня с три от най-огромните котели с нажежени въглища, които бяха виждали. Ескил веднага се обърна на една страна и заспа спокойно, докато Арн и Кнут лежаха полубудни и не малко ядосани на най-големия от тях, който им беше развалил удоволствието. Скоро те, шепнейки, стигнаха до съгласие, облякоха се тихо и изтичаха навън в мрака, подминаха като малки духчета двама от хората на Магнус, които се бяха спрели и повръщаха от външната страна на портата.

Промъкнаха се бързо в залата и седнаха най-отзад, в полумрака край вратата, където никой не ги виждаше, понеже Арн намери огромна кожа, която предпазливо придърпа отгоре им, така че само русите им кичури и широко отворените им очи се подаваха над кожата. Стояха като мишки, изключително тихи, изцяло погълнати от новите подвизи на Сигурд Кръстоносеца.

Северно от Серкланд, на остров на име Форментера, продължи поетът и спря за миг, за да се възцари тишина, преди отново да подеме разказа си, Сигурд Кръстоносеца и войската му попаднали на пирати — езичници и миризливи клетници — които никога не се къпели, дори и за Коледа, лентяи, привикнали към съвокупление с магарици, но пък обогатили се от плячката, която били откраднали от мирни християнски поклонници, които нямали как да се защитават по време на богоугодното си пътуване.

Но пък езичниците се били укрепили здраво с цялата си плячка горе, в една пещера на стръмна скала, а пред входа й били вдигнали каменна стена. В началото изглеждали непревземаеми там горе, подигравали се на северняците и размахвали коприна и други ценности над стената. Тъй като езичниците можели да стрелят надолу, да мятат камъни и нечистотии по северняците, ако те опитат да се покатерят по скалата, този начин за нападение не бил най-мъдрият.

Но Сигурд Кръстоносеца намерил решение. Накарал да замъкнат няколко баркаси от брега нагоре по склона. На върха на скалата, високо над входа на пещерата, северняците омотали дебели въжета около скелета и носовете на баркасите, напълнили ги със смелчаци, камъни и оръжия и бавно ги спуснали надолу, така че езичниците сега да вкусят от собствената си хитрост, като бъдат принудени да се защитават срещу враг, който идва отгоре.

Скоро битката приключила. Кралските хора обагрили стрелите си в кръв. Гарваните литнали към ранените. По-богата плячка от тази не намерили по време на целия поход.

Поетът отново бе посрещнат с викове на одобрение и го помолиха да продължи, но той се преструваше на уморен. Ала получи сребро от Магнус и още пиво. Седна за момент, изчаквайки всички, които се бяха стискали до последно, преди да отидат да се изпикаят, да се върнат.

Макар че цяла дузина мъже се препънаха покрай Арн и Кнут, а някои и в тях по пътя си навън или навътре, никой не ги откри сгушени като пилетата на див петел в гората през нощта.

През лятото Сигурд Кръстоносеца отплавал към Светите земи и бил добре посрещнат от крал Балдуин в Йерусалим. Крал Балдуин бил изключително поласкан от посещението на знатния северен воин и заедно със Сигурд яздил до река Йордан и силно укрепения пристанищен град Ака, където била закотвена флотата на северняците.

Крал Балдуин знаел добре как да се възползва от могъщите северни воини и тръгнал заедно с тях към Сирия, където освободили град Сидон от езичниците и така още един град в Светите земи бил спасен и попаднал в ръцете на християните.