Ян Гиу - Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)

Но не бе уместно да се отваря дума по този въпрос, докато съпрузите им ги нямаше. Ако нещо щеше да се каже по тази тема, то това щеше да стане, когато всички, които имат законно право на глас по проблема, се съберяха на едно място.

Нямаше как Кристина да не се впечатли дълбоко от различните работилници, които бяха изникнали на двора. Заради миризмата не отидоха долу до работилницата за щавене на кожи, а посетиха пералните помещения, каменоделците, ковачниците и цеховете за валцоване на желязо, избата и цеха за тъкане на ленени платове, след което се отбиха в складовете и в една от постройките на крепостните, където изненадаха сношаваща се двойка, което не ги обезпокои ни най-малко. Само рекоха няколко окуражителни думи на притеснените крепостни и отминаха. Макар Кристина да се пошегува, че е заповядала да скопят всеки втори крепостен селянин, защото инак клетниците щели да се размножават и да си народят още много гърла за хранене.

Сигрид обясни, че е сложила край на този обичай. Не заради крепостните, макар това да бил нов ред, който те ценели високо, а защото крепостните никога не са в повече.

Кристина не можеше да разбере това обяснение. Повече крепостни означаваше повече гърла за хранене, повече животни за клане и повече жито за млене. Та това бе ясно като бял ден!

Сигрид се опита да обясни нововъведението с изнасянето на крепостните вън от стопанството, с отдаването на земи за тях и освобождаването им, успоредно с множенето им, както и какви приходи те носят на свой ред всяка година посредством повечето варели с жито от ново обработваемите земи. Относно трудното изхранване на крепостните заяви, че по този начин, като са свободни и обработват земя, която им е дадена, сами се грижат за прехраната си.

Кристина само се изсмя на тези странни мисли. Та това беше като да пуснеш кравите на тучна ливада и да чакаш сами да се издоят, да се заколят и накрая да се изпекат сами. Сигрид веднага се отказа от опитите си да обясни плана на Кристина и я поведе към баните, където група крепостни си почиваше преди вечеря.

Изпаренията, които бяха образували голям облак, ги удариха, щом отвориха вратата за баните, а зимната студенина срещна влажната топлина в помещението. Когато затвориха вратата след себе си и погледнаха навътре, Кристина за пръв път се впечатли така, че не можеше да го скрие. Помещението бе препълнено от голи крепостни, които притичваха с кофи с гореща вода, която изливаха в огромни дъбови вани, или пък седяха в парещата вода във ваните. Сигрид отиде при тях, доведе една крепостна със себе си и накара Кристина да докосне кожата й. Нали бяха здрави и добре нахранени!

Да, изглеждаха чудесно.

Кристина не можеше да разбере излишната според нея загриженост на Сигрид към крепостните й.

Но когато вечерта започна пирът, влязлата в залата процесия чисти и спретнати слуги наистина изглеждаше много красиво.

Ерик Йедвардсон и свитата му вдигнаха наздравица за домакините. Магнус и хората му пиха за здравето на гостите. Около масата настана веселие, нямаше нито зли мисли, нито зли думи.

Ерик си пийна и езикът му се развърза. Разказа за страхливия крал Сверкер, като му се присмя за поредната женитба — за Рикиса, която била наложница на руския владетел Володар или както и да се казва той, отвъд Източното море.

— Но, уважаеми гостенино, по този начин той отново спаси страната от война и пожари, нима не се сещаш за това? — намеси се в разговора Сигрид. Магнус й хвърли строг поглед, но тя се направи, че не го забеляза.

— Как пък не! Какви подвизи в името на страната може да извърши старият пръч в постелята на два пъти вдовица — гръмко отговори Ерик, обръщайки се повече към свитата си, отколкото към Сигрид. Хората му се разсмяха.

— Но Рикиса има син Кнут от първия си брак и той стана новият крал на Дания, а едва ли ще тръгне на война срещу страна, кралица, на която е майка му — рязко отговори Сигрид веднага след като смехът стихна. При това тя изрече думите си с много весел вид. И когато Ерик се намръщи, в настъпилата тишина тя още по-весело добави, че по този начин старецът, който не може да изпълни брачните си задължения, е използвал постелята тъкмо за това да избегне войната. Така старческата немощ е свършила добра работа, а подобно нещо не се случва всеки ден. Последната шега за мъжкото безсилие на краля предизвика взрив от още по-гръмък смях, отколкото шегата на Ерик Йедвардсон.

Сигрид погледна надолу, като че ли се засрами и изчерви от собствената си дързост. Но Магнус усещаше, че се задава неприятност. Никой не знаеше по-добре от него що за гъвкав и остър език има жена му. Никой не знаеше по-добре от него, че ако този пир се върти около това кой е победил в кръстосването на думи като остър звук на мечове, то Сигрид щеше да победи всички, освен може би Биргер. Не можеше да продължава така. Щеше да завърши само с неприятности.