Ян Гиу - Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)

— Биргер, ти си само един разбойник — извика Ерик Йедвардсон със зачервено лице. — Мога тук и сега да те убия заради дръзките ти слова. Кой си ти, та да поучаваш един доказал се воин какво да прави!

Ерик Йедвардсон с жест показа мястото, където трябваше да бъде окачен мечът му, като че беше забравил, че по новия обичай не беше прието на пирове и угощения да се носи меч, така че всички оръжия стояха в съседната постройка при пекарите.

Биргер не се уплаши от престорения жест към портупея и усмивката не слезе от лицето му нито за миг.

— Може да смяташ, че съм разбойник, Ерик Йедвардсон — започна той спокойно, но с по-висок глас, така че думите му да стигнат до всеки в залата. — Не ме радва това, че ме мислиш само за разбойник. Но това не е от значение за този по-важен проблем, тъй като вдигнеш ли меч срещу мен, си навличаш беда, каквото и да се случи.

— Кажи ми, младежо, можеш ли дори за миг да повярваш, че можеш да се изправиш срещу мен в двубой с меч в ръка? — извика яростно Ерик Йедвардсон с още по-зачервено лице, така че всички в залата се изплашиха от най-лошото, а една крепостна бързо се шмугна отпред и издърпа трите момченца, които седяха до Биргер.

Биргер се изправи полека, но усмивката не слезе от лицето му, докато отговаряше.

— Сега наистина като гост те моля да се осъзнаеш, Ерик Йедвардсон — рече той. — Ако аз и ти излезем в двубой, това ще е лошо за теб. Умреш ли тук, никога няма да станеш крал. Убиеш ли ме, целият ти живот занапред ще бъде едно непрестанно бягство, защото целият род от Биелбо ще поиска наказанието ти от съвета, и ако това не помогне, накрая ще те убие. Осъзнай се и помисли! Кралството ти е на една ръка разстояние! Не се и съмнявам в това. Не го оставяй да ти се изплъзне заради едното нищо, защото смяташ, че говорителят на рода от Биелбо е твърде млад и прекалено дързък! Спечели първо свеите, после нас. За втори път ти давам този съвет.

Биргер седна спокойно и посегна за още една чаша пиво към една от ужасените крепостни, като че нищо особено не се бе случило.

Ерик стоя навъсен дълго време, преди да отговори. Беше разбрал, че младият Биргер от Биелбо беше говорил мъдро и ясно като бял ден. Трябваше да признае, че сам беше смъмрен и поставен на мястото си от един схватлив младеж. Думите, които всички бяха чули, не можеха да се върнат назад.

— Е, да — рече той най-накрая. — Вече бях решил да се отправя към скалите на Мура, за да спечеля свеите на моя страна, така че сме на едно мнение по този въпрос. Но ще отговаряш заради словата си, когато се върна като твой крал.

— Не се съмнявам в това, мой бъдещ господарю и кралю — каза Биргер с широка и почти присмехулна усмивка.

След това изчака подигравателно известно време, преди да продължи:

— Но тъй като все пак изглежда смяташ съветите ми за добри, бих предложил по-скоро да ме направиш свой ярл, вместо да се разправяш с мен.

Неговият дързък и весел начин да каже това право в лицето на Ерик Йедвардсон имаше странно въздействие. Първо се възцари тишина, а Ерик Йедвардсон впери в него черните си очи. Биргер му отвърна с усмивка, докато лицето на Ерик Йедвардсон изведнъж се изкриви в още по-широка усмивка. И така, той се засмя, след което и хората му се засмяха, последвани от хората на Магнус, от жените, а след това и от крепостните. Най-накрая се засмяха и трите момченца, които отново заеха местата си. Залата кънтеше от смях и бурята беше отминала.

Ерик Йедвардсон, който усещаше, че всички по-нататъшни разговори за пътя му към короната по-добре да бяха оставени за някой друг път, вместо това искаше да покаже, че е добряк, и да събуди симпатията на хората. Плясвайки с ръце, той извика странстващия бард от Норвегия, който бе дошъл с най-задната му шейна, и го помоли да разкаже за времената, когато мъжете на Севера са извършвали подвизи и са имали смелостта, която според мнозина е рядко срещана в сегашните времена.

Докато поетът се изправи от мизерното си място най-долу при най-младите от хората на Ерик Йедвардсон и се приближи, за да може докато пее да бъде най-отпред на топло, крепостните прибраха набързо остатъците от храната, донесоха още пиво и започнаха да търкат пикнята и оповръщаното най-долу при вратата. Залата се изпълни с тишина на очакване, която поетът изкусно изчака, така че напрежението да нарасне до краен предел, преди да започне.

Със слаб, но красив, почти напевен глас той започна разказа си за осемте големи победи на Сигурд Кръстоносеца по пътя му към Йерусалим, как той ограбил Галиция, как извън пристанището на Серкланд за пръв път срещнал кораби със сарацински езичници, които гребели насреща му с огромна галера, но как той, без да се двоуми, се нахвърлил върху им и веднага победил езичниците, които явно никога не били срещали северна флота и нищо не разбирали в една такава битка, която можела да свърши само по начина, описван от поета в песента: