Ян Гиу - Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)

Той можеше да разчита на дузина мъже. А при нужда можеше да въоръжи осем дузини от своите селяни в двете села край Форшхем. Не бяха военен отряд, който при военни действия можеше да наклони везната на едната или на другата страна. По-важно беше друго. Решаващото беше чия страна в битката ще избере той — за или против победителя. И ако едната половина от рода му, неговата собствена в Западна Готаланд, заемеше позиция за или против Ерик Йедвардсон, навярно всичко зависеше най-вече от позицията на другата половина от рода — тази от Биелбо в Източна Готаланд.

Магнус прати вестоносец до по-малкия си брат Биргер, който, макар и не пръв по положение, често излагаше мнението на рода по много сложни въпроси. Когато ставаше дума за преговори, него го считаха за хитър и справедлив човек. Нищо, че по бузите му имаше още младежки пух, но мнозина му предричаха, че го очаква високо положение в кралството.

Като го гледаше как си пийва пиво и разказва как се промъкнал по леда с шейната си, преследван от глутница вълци, Магнус се замисли колко малко прилича на брат си, макар и да бяха от един и същ баща, но различни майки.

Обсъдиха и въпроса дали да подкрепят Ерик в борбата му за престола. Според Биргер не трябваше да се намесват, в каквато и да е борба. Трябваше да изчакат да видят дали свеите щяха да застанат зад него.

Пристигането на Ерик Йедвардсон на другия ден беше пищно. Той дойде на четири шейни, съпроводен от дванадесет воини — като истински крал. Наистина, пристигна четири часа по-рано, отколкото го очакваха. Оказа се, че не е пътувал директно от дома си, а е нощувал на половината път — при приближен на крал Сверкер. Какво бе станало там по време на краткото гостуване, той не пожела да каже.

Магнус нареди на предводителя на воините си да се погрижи за събратята си по оръжие от Ладос, Сигрид поведе Кристина, за да й покаже къщата, а самият Магнус заведе Ерик Йедвардсон на укрепленията.

Ерик Йедвардсон не се впечатли от нищо там горе. Смяташе, че стените са и ниски, и слаби, че двойният ров определено е находчиво хрумване, но че дълбоките ровове не са достатъчни, ако се наложи да се защитават зимно време, когато ледове сковават земята. И така нататък, докато през цялото време все говореше за собствените си строежи, с които ги сравняваше. Преди всичко със строежа на църквата при Ериксберг, която била почти привършена. Той естествено бе използвал английски зидари, изпратени от бащиния му род в Англия. Рече, че напролет може да ги преотстъпи на Магнус, вместо да ги изпрати обратно в Англия.

Магнус го прекъсна. Ако стените на Арнес бяха твърде ниски и слаби, то те бяха такива от гледна точка на защитата на един крал. Ако крепостта бранеше крал, то обсаждащите я воини щяха да са повече и по-настъпателни, отколкото ако вътре се крие търговец. Не бе никак трудно да се забележи, че Ерик Йедвардсон вече се виждаше като крал.

Ала Магнус не се чувстваше спокоен в такава компания. Ерик бе по-висок и по-широкоплещест, което му позволяваше да говори и да се държи, като че беше домакин, а не гост.

Много по-голяма бе изненадата на Ерик Йедвардсон, когато напуснаха строителните работи и започнаха да оглеждат оборите и нефа. Това бе напълно нов метод за издигане на постройка от неодялани дървета, с дълги чамови стволове, които лежаха един върху друг. Изцяло иззиданата каменна подпора на нефа, който имаше три комина при билото на покрива, също бе новост за Ерик. В неговите земи все още строяха отделни части, които след това слепваха със слама и кал.

Настроението на Магнус се подобри, щом започна да разправя как обмислял строежа, макар и дълбоко в себе си да знаеше, че Сигрид го беше придумала за всички тези новости. Все пак беше сигурен, че тя не би се ядосала, ако той си припише това невероятно постижение.

Когато Ерик Йедвардсон бе въведен в залата, топлината от подпората край трона го удари в лицето и той на висок глас започна да сипе хвалебствия, закрачи напред и прокара ръка по гредите и спойките им, за да разбере, че през тях не влизаше студен въздух. Докато сервираха пиво на респектирания гостенин, Магнус сдържано разказваше, че тук горе, на Север, където Сунанскуг срещаше Нордаскуг, има толкова много дървесина — дълги, прави борови гори, че съществуват напълно различни възможности за строеж, отколкото например долу при Лидан, където горите са предимно широколистни.

Бирата го сгря и Магнус доби самочувствие.

Сигрид пък се сблъска с други проблеми, докато развеждаше родственицата си Кристина. Отношенията помежду им бяха любезни, но студени. Нямаше как да бъде другояче, понеже Кристина бе влязла в пререкания и кавги и със свещениците, и с краля за това, че поне една част от Варнхем й принадлежи, и че тя не е дарила дяла от наследството си на някакви си монаси.