Ян Гиу - Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)

Но за оказаната помощ Сигурд не поискал ни злато, ни коприна, а вместо това по съвет и на патриарха, и на крал Балдуин, получил парченца от светия кръст, на който се е мъчил сам Бог. И той дал свещена клетва, че ще занесе тези реликви на гроба на свети Улав в Нидарос и там ще вдигне величествена църква.

Бардът отново си спечели гръмки викове на одобрение. Настояха да повтори най-красивите стихове:

Виковете на одобрение в залата не преставаха, а след това и глъчката, тъй като всички се надприказваха за великите дела от миналите времена и сегашните крале, които били като Сверкер Немощния член, а не като Сигурд Кръстоносеца.

Магнус опита да се пошегува, че при норвежците е другояче, понеже самият той имаше норвежка жилка. Но никой не хареса тази шега, най-малко Ерик Йедвардсон, който в този момент се изправи и взе стария бокал, естествено, норвежки бокал, макар той навярно да не знаеше това, и пи до дъно за мъжката храброст, без да отделя бокала от устните си. След това рече, че преди малко му се е привидял хералдическият знак, който ще носят той и цялото му кралство. Щяло да има три златни кралски корони, една за земята на свеите, една за Източна Готаланд и една за Западна Готаланд. Зад трите корони щял да се вижда цветът на небето. Това, закле се той сега, ще бъде неговият и на кралството му хералдически знак в не толкова далечно бъдеще.

Залата беше нажежена от възбудени овации. Ерик Йедвардсон искаше да каже още нещо, макар и да му се пикаеше, но тъй като искаше да направи и двете също толкова настоятелно, той говореше силно и патетично по пътя си към вратата, че всеки, който го последва, в бъдеще ще си спечели слава по време на военни походи. Навярно само към фенийците оттатък Източно море като първи поход, но след като покръстели фенийците, навярно щели да се притекат на помощ в Светите земи.

Когато стигна вратата, той не успя да прекрачи високия праг, а залитайки, се подпря на подпората и се облекчи на мястото си.

Така и не забеляза, че се изпика върху Арн и собствения си син Кнут. А те на свой ред не можеха да сторят друго, освен да стоят и да търпят кротко. Никое от момчетата нямаше да забрави този момент.

Във всеки случай и поради факта, че върху тях пикаеше мъж, който щеше да стане и крал, и светец.

Зимата държеше Арнес в желязната си хватка. Всички пътища на запад бяха непроходими от коледната литургия насам и дори ледовете на езерото Венерн криеха опасности, ако човек минеше отгоре с широка шейна, тъй че по-добре изобщо да не си правеше труда. Това, което Магнус искаше да продаде там, в Льодьосе, щеше да върви на двойна цена към края на зимата, когато запасите в много от складовете привършеха.

В Арнес работата в избите, кланицата и солницата продължаваше постарому, както и в женските работилници, където приготвяха вълна и лен, тъчаха и дебел плат, и драперии за радост и на Бога, и на хората.

Суом бе името на една сръчна тъкачка, която се отличаваше от останалите крепостнички с косата си — права и руса, а не черна и къдрава, а и беше добре сложена и хубавка. Все още не беше раждала и изглеждаше като че ли страни от останалите или пък като че ли има мечти в този живот, макар и да беше само крепостна. Като че никога не чуваше грубите думи и подмятания, които й подхвърляха, когато с изправен гръб минаваше покрай огнището в ковачницата или избите. Тя беше една от крепостните, които Сигрид харесваше най-много, и двете често бяха заедно в тъкачниците, където през цялото време измисляха нови изображения за тъкане. Суом свенливо и изплашено бе отказала, когато Сигрид един път я бе попитала дали иска да се покръсти в името Господне. След това Сигрид не бе питала отново, но се учуди как една езичница може да твори толкова красиви християнски изображения на Божии воини и храмове, побеждаващи тъмните сили, огньовете в преизподнята, както и бляскави Божии църкви.

Магнус пък известно време беше раздразнен от бездействието, което тежката зима доведе със себе си. Не му беше драго да работи в работилниците, а дълбокият сняг осуетяваше лова. Но той беше започнал да проявява интерес към тъкането на драперии и Сигрид от време пи време виждаше стъпките му в снега пред тъкачницата и забеляза по реакцията на Суом, че тя често потръпваше, сякаш се страхуваше, когато Сигрид влизаше.