Майкъл Крайтън - Джурасик парк & Изгубеният свят

После Майк Боуман показа на Гутиерес рисунката на Тина. Той кимна.

— Наистина прилича на базилиск — каза той. — Разбира се, малко е пообъркала подробностите. Шията е прекалено дълга, а на задните крака е нарисувала само три пръста вместо пет. Опашката е твърде дебела и повдигната прекалено високо. Иначе може да се приеме за гущер от вида, за който говорим.

— Но Тина специално наблегна, че шията била дълга — настоя Елън Боуман. — И твърдеше, че имал три пръста на краката.

— Тина е доста наблюдателна — обади се Майк Боуман.

— Сигурен съм, че е така — усмихна се Гутиерес. — И все пак мисля, че дъщеря ви е била ухапана от обикновен базилиск и е показала остра херпетологична 2 2 Херпетология — дял от зоологията, който изучава влечугите. — Б.пр. реакция. Обичайният курс на лечение с медикаменти трае дванайсет часа. Утре сутрин тя ще бъде съвсем здрава.

В модерната лаборатория в сутерена на клиника „Санта Мария“ пристигна новината, че доктор Гутиерес е разпознал животното, ухапало момичето, и това било безопасен тропически гущер. Анализът на слюнката незабавно беше прекратен, макар че предварителното фракциониране показа наличието на няколко вида протеини с изключително високо молекулно тегло и с неизвестна биологична активност. Нощният лаборант обаче беше много зает и остави пробите със слюнка на специална поставка в хладилника.

На другата сутрин лаборантът от дневната смяна свери съдържанието на поставката с имената на изписаните пациенти. Щом видя, че Боуман, Кристина Л., е изписана същата сутрин, изхвърли пробите със слюнка. В последния момент забеляза, че на една от пробите има червен етикет, което означаваше, че трябва да бъде занесена в университетската лаборатория в Сан Хосе. Той измъкна епруветката от кошчето за боклук и я изпрати където трябва.

— Хайде! Кажи благодаря на доктор Крус — рече Елън Боуман и побутна Тина напред.

— Благодаря ви, доктор Крус — каза Тина. — Вече съм много по-добре. — Тя протегна ръка и се здрависа с доктора. После отбеляза: — Днес сте с друга риза.

За момент доктор Крус изглеждаше озадачен, после се усмихна.

— Точно така, Тина. Когато работя цяла нощ в болницата, сутринта си сменям ризата.

— Но не и вратовръзката?

— Не, само ризата.

— Майк ви каза, че е наблюдателна — обади се Елън Боуман.

— Несъмнено — пак се усмихна доктор Крус и тържествено стисна ръката на момиченцето. — Пожелавам ти приятна ваканция в Коста Рика, Тина.

— Благодаря.

Семейство Боуман вече бе готово да си тръгне, когато доктор Крус се сети нещо.

— Ей, Тина, спомняш ли си гущера, който те ухапа?

— Ъхъ.

— А помниш ли как изглеждаха краката му?

— Ами да.

— Имаше ли пръсти?

— Да.

— И колко пръста имаше?

— Три — отвърна тя.

— Откъде знаеш?

— Погледнах — отвърна детето. — Пък и всички птици на плажа оставяха следи в пясъка с три пръста, ето такива. — Тя разпери широко трите пръста на ръката си. — Гущерът също оставяше такива следи.

— Значи оставяше следи като птица?

— Ъхъ — потвърди Тина. — И ходеше като птица. Клатеше си главата ей така, нагоре-надолу.

Тя направи няколко крачки, като клатеше глава.

След заминаването на семейство Боуман доктор Крус реши да предаде разговора на Гутиерес в биологичната база.

— Трябва да призная, че разказът на детето доста ме изненада — поде Гутиерес. — Направих някои проверки. Вече не съм толкова сигурен, че е ухапана от базилиск. Изобщо не съм сигурен.

— Какво може да е тогава?

— Е, хайде да не правим прибързани заключения — каза Гутиерес. — А, между другото, да си чул за други подобни случаи в болницата?

— Не, защо?

— Ако чуеш, непременно ми се обади, приятелю.

Марти Гутиерес седеше на плажа на „Кабо Бланко“ и наблюдаваше как следобедното слънце се спуска все по-ниско на небето. Най-сетне отражението му ярко заблестя във водите на залива и лъчите му огряха подножието на палмите, където сред мангровите корени бе седнал докторът. Доколкото можеше да прецени, намираше се близо до мястото, където преди два дни бе седяло американчето.

Макар да бе казал на семейство Боуман истината за честите ухапвания от гущери, Гутиерес никога не беше чувал базилиск да е нападал някого. И определено не беше чувал подобно ухапване да налага болнично лечение. Освен това белезите по ръката на Тина изглеждаха малко по-големи от захапката на базилиска. Когато се върна в изследователската база в Карара, той прерови малката библиотека, но никъде не се споменаваше за ухапвания от базилиск. После провери в Международната информационна служба по биологични науки, която разполагаше с компютърни базови данни от цяла Америка. Там също не откри справки за ухапвания от базилиск, нито за хора, постъпили в болница заради ухапване от гущер.