— Да — каза Майк Боуман и подаде на доктор Крус скицата, която Тина бе нарисувала в отговор на въпросите на лекаря, приел я в болницата.
— Значи това животно я е ухапало — каза доктор Крус, загледан в рисунката.
— Да — потвърди Майк Боуман. — Обясни, че бил зелен гущер, голям колкото пиле или врана.
— Не съм чувал за такъв гущер — рече лекарят. — Нарисувала го е изправен на задните крака…
— Точно така — отвърна Майк Боуман. — Каза, че ходел на задните си крака.
Доктор Крус сбърчи вежди и погледа рисунката още малко.
— Не съм специалист. Помолих доктор Гутиерес да ни посети. Той е старши изследовател в резервата „Карара“ оттатък залива. Може би ще ни помогне да разберем кое е това животно.
— А няма ли човек от „Кабо Бланко“? — попита Боуман. — Нали именно там я ухапа гущерът?
— За жалост, не — отвърна доктор Крус. — „Кабо Бланко“ няма постоянен персонал и от известно време там не работят изследователи. Вероятно вие сте били първите хора, стъпили на този плаж през последните няколко месеца. Но съм сигурен, сами ще се убедите в широките познания на доктор Гутиерес.
Доктор Гутиерес беше брадат мъж, облечен в риза и къси панталони цвят каки. За тяхна изненада се оказа северноамериканец. Когато го представиха на семейство Боуман, той каза с мек южняшки акцент:
— Как сте, господин и госпожо Боуман? Приятно ми е да се запознаем.
После обясни, че бил завършил биология в Йейл, но от пет години работел в Коста Рика. Марти Гутиерес направи пълен преглед на Тина, внимателно вдигна ръката й, огледа отблизо всяко от ухапаните места, като ги осветяваше с мъничко като писалка фенерче, и накрая ги измери с джобна линийка. След малко се дръпна и закима умислен, все едно си бе изяснил нещо. Сетне разгледа моменталните снимки и зададе няколко въпроса относно слюнката, за която доктор Крус му каза, че още се изследва в лабораторията. Накрая се обърна към Майк Боуман и съпругата му, които напрегнато чакаха.
— Мисля, че Тина ще се оправи. Просто искам да си изясня някои подробности — обясни той и грижливо започна да си води бележки. — Дъщеря ви казва, че е ухапана от зелен гущер, висок приблизително трийсет сантиметра, който се придвижвал изправен по плажа и излязъл от мангровия гъсталак.
— Да. Точно така.
— И гущерът издавал някакви звуци?
— Тина каза, че й заприличало на цвърчене или писукане.
— Като мишка, така ли?
— Да.
— Е, тогава — заключи доктор Гутиерес — знам що за гущер е било. — Той обясни, че от шестте хиляди вида гущери по света не повече от десетина ходели изправени. А от тях само четири се срещали в Латинска Америка. Ако се съди по окраската, гущерът, ухапал Тина, можел да бъде само един от четирите. — Сигурен съм, че е бил Basiliscus amoratus , игуаноподобен гущер на ивици, който се среща тук, в Коста Рика, а също и в Хондурас. Когато застанат на задните си крака, понякога достигат и до трийсет сантиметра.
— Отровни ли са?
— Не, госпожо Боуман. Ни най-малко. — Гутиерес обясни, че подуването на ръката на Тина било алергична реакция. — В специализираната литература съм чел, че четиринайсет на сто от хората са силно алергични към влечугите — уточни той, — а дъщеря ви сигурно е от тях.
— Тя пищеше, казваше, че много я боли.
— Сигурно е било така — съгласи се Гутиерес. — Слюнката на влечугите съдържа серотонин, който предизвиква много силна болка. — Той се обърна към Крус. — Кръвното й налягане спадна под действието на антихистамини, нали?
— Да — отвърна Крус. — И то много бързо.
— Серотонин — рече Гутиерес. — Без съмнение.
И все пак Елън Боуман не се успокои.
— Но защо я е ухапал?
— Ухапванията от гущер не са рядкост — обясни Гутиерес. — Често се случва на служителите в зоопарка. Само преди ден-два чух, че някакъв гущер бил ухапал новородено в креватчето му в Амалоя. Това е на около сто километра от мястото, където сте били. Така че не може да се каже, че е изключение. Само се чудя защо дъщеря ви е ухапана толкова пъти. Какво е правила, когато е станало?
— Нищо. Каза, че седяла съвсем неподвижно, защото не искала да го плаши.
— Съвсем неподвижно — повтори Гутиерес и се намръщи. После поклати глава. — Така или иначе, не смятам, че ще разберем как точно е било. Дивите животни имат непредсказуеми реакции.
— А какво ще кажете за пенестата слюнка по ръката й? — запита Елън. — Все си мисля да не е бяс…
— Не, не — възрази доктор Гутиерес. — Влечугите не пренасят бяс, госпожо Боуман. Дъщеря ви просто е алергична към ухапване от тропически гущер. Това е всичко.
Читать дальше