Майкъл Крайтън - Джурасик парк & Изгубеният свят

— Сигурен съм, че направихте, каквото можахте.

Боби се загледа в мъжете, които отнесоха момчето в хеликоптера. След малко чу как се издига в небето с оглушителен шум.

— Така е по-добре — рече Мануел.

Боби мислеше за дланите на момчето. Бяха покрити с порязвания и драскотини, получени според нея при самозащита. Беше повече от сигурна, че смъртта не е настъпила вследствие на трудова злополука. Младежът е бил нападнат и е вдигнал ръце да се защити от нападателя си.

— Къде се намира този остров, от който дойдоха? — попита тя.

— На сто и петдесет-двеста километра навътре в океана.

— Доста е отдалечен за курорт — отбеляза тя.

— Дано никога не се върнат — каза Мануел, загледан в хеликоптера.

Е, помисли си лекарката, поне й оставаха снимките. Но когато се обърна към масата, видя, че апаратът й е изчезнал.

По-късно същата вечер дъждът най-после спря. Сама в спалнята си зад клиниката, Боби прелистваше опърпания джобен испанско-английски речник. Момчето беше казало „раптор“ и въпреки възраженията на Мануел тя подозираше, че думата е испанска. И наистина я намери. Означаваше „човек, който отвлича; похитител“.

Замисли се. Смисълът на думата беше подозрително близък до значението на hupia . Разбира се, тя не бе суеверна. Освен това никакъв призрак не можеше да издере така дланите на момчето. Какво се бе опитало да й каже то?

От съседната стая се чуваха стонове. Една от селските жени раждаше и местната акушерка Елена Моралес се грижеше за нея. Боби надникна в стаята на родилката и направи знак на Елена да излезе за малко.

— Елена…

— Si , докторе?

— Знаеш ли какво е раптор?

Акушерката беше яка шейсетгодишна жена с посивели коси, която беше много практична и не обичаше празните приказки. В нощта, под звездите тя се намръщи и каза:

— Раптор ли?

— Да. Знаеш ли тази дума?

— Si — кимна Елена. — Това значи… човек, който идва през нощта и открадва дете.

— Похитител?

— Да.

— Hupia ли?

Държането на акушерката внезапно се промени.

— Не изричайте тази дума, докторе.

— Защо?

— Не говорете сега за hupia — отсече Елена и кимна към стаята на стенещата жена. — Не е на добро.

— А знаеш ли дали рапторът хапе и дере жертвите си?

— Да хапе и да дере ли? — учуди се Елена. — Не, докторе. Не прави такива неща. Рапторът е човек, който отвлича новородени. — Изглежда, този разговор не бе приятен на Елена и тя искаше да го приключи час по-скоро. Обърна се и тръгна към клиниката. — Ще ви повикам, когато роди, докторе. Може би след час-два.

Боби вдигна поглед към звездите и се заслуша в кроткото плискане на прибоя. В тъмнината се виждаха сенките на рибарските лодки, закотвени край брега. Всичко беше толкова спокойно, така нормално, че тя се почувства глупачка, загдето приказва за вампири и отвлечени бебета.

Върна се в стаята и си спомни как Мануел е настоявал, че думата не е испанска. От любопитство погледна в малкия английски речник и за своя изненада намери думата и в него:

RAPTOR(от лат.) — грабител; вж. raptus — грабеж, отвличане.

Майк Боуман весело си подсвиркваше, докато караше ландровера през резервата „Кабо Бланко“, който се намираше на западния бряг на Коста Рика. Бе чудесна юлска утрин, а пътят пред него беше прекрасен — виеше се до ръба на стръмна канара и от него се откриваше чудна гледка към джунглата и синия Тихи океан. Според туристическите справочници „Кабо Бланко“ представлявал девствен пущинак, почти като в рая. Щом го видя, Боуман почувства, че отпускът му още не е провален.

Трийсет и шест годишният посредник при сделки с недвижими имоти от Далас бе дошъл в Коста Рика със съпругата и дъщеря си за половин месец. Всъщност идеята да почиват тук беше на жена му. Седмици наред Елън му бе надувала главата с приказки за чудесните резервати в Коста Рика и колко добре щяло да бъде Тина да ги види. А после, когато пристигнаха, се оказа, че Елън си била записала час при някакъв пластичен хирург в Сан Хосе. Тогава за пръв път Майк Боуман чу колко добра и евтина била пластичната хирургия в Коста Рика и колко разкошни били частните клиники в Сан Хосе.

Естествено, избухна страхотен скандал. Майк смяташе, че жена му го е измамила, всъщност си беше точно така. Той категорично забрани Елън да си прави операции. Така или иначе, беше нелепо. Жена му бе едва трийсетгодишна и беше хубава. По дяволите, нали през последната си година в колежа „Райе“ бе спечелила конкурса по красота, а оттогава не бяха минали и десет години. Но в последно време Елън ставаше все по-несигурна и изнервена. И му се струваше, че напоследък се тревожи най-вече да не погрознее.