Майкъл Крайтън - Джурасик парк & Изгубеният свят

Мартин Гутиерес прочете факса от Медицинския център на Колумбийския университет/Лаборатория по тропически заболявания. Той беше кратък:

ПРЕДМЕТ: Basiliscus amoratus с генетична аномалия (препратен от кабинета на доктор Симпсън)

МАТЕРИАЛ:парче от задницата, ? частично изяден екземпляр

ИЗВЪРШЕНИ НАБЛЮДЕНИЯ:рентгенов, микроскопски и имунологичен тест за вирусни, паразитни и бактерийни заболявания

ИЗВОДИ:Няма хистологични и имунологични доказателства за опасност от някакво инфекциозно заболяване при човека от този екземпляр Basiliscus amoratus .

(подпис)

Въз основа на този факс Гутиерес направи два извода. Първо, учените от Колумбийския университет потвърждаваха неговата теза, че намереният гущер е от вида базилиск. И второ, липсата на заразно заболяване означаваше, че спорадичните ухапвания от гущер в последно време не представляват сериозна заплаха за здравето на костариканското население. Напротив, той имаше чувството, че първоначалните му предположения се оправдават: един от видовете гущери е бил изместен от гората в нов ареал и влиза в контакт с хората по селата. Гутиерес бе убеден, че след няколко седмици гущерите ще се установят на новото място и вече няма да има случаи на ухапване.

Тропическият дъжд се лееше като из ведро и шибаше ламаринения покрив на клиниката в Баия Анаско. Наближаваше полунощ. Токът беше спрял заради бурята и акушерката Елена Моралес работеше на светлината на електрическо фенерче, когато дочу нещо като писукане или цвърчене. Помисли, че е плъх, затова бързо сложи компрес на челото на родилката и отиде в съседната стая да провери как е новороденото. Когато докосна дръжката на вратата, пак чу цвърченето и се успокои. Сигурно беше някоя птица, влетяла през прозореца, за да се скрие от дъжда. Костариканците вярваха, че когато птица посети новородено, ще му донесе щастие.

Елена отвори вратата. Пеленачето лежеше в ракитово кошче, повито в тънко одеяло, беше открито само лицето му. По ръба на кошчето клечаха като таласъми три тъмнозелени гущера. Когато забелязаха акушерката, те наклониха глави и я загледаха любопитно, но не побягнаха. На светлината от фенерчето Елена видя, че от муцуните им капе кръв. Единият гущер тихо изцвърча, наведе се и с рязко тръсване на главата откъсна парче месо от бебето.

Елена изпищя и се втурна напред, а гущерите се изгубиха в тъмнината. Още преди да стигне до кошчето, тя видя какво са сторили с лицето на пеленачето и разбра, че то е мъртво. С писукане и цвърчене гущерите изчезнаха в дъждовната нощ и оставиха подире си кървави трипръсти следи, като птици.

По-късно, когато се поуспокои, Елена Моралес реши да не съобщава за нападението на гущерите. Въпреки преживяния ужас тя се уплаши да не я укорят, че е оставила новороденото без надзор. Затова каза на майката, че бебето е умряло от задушаване, а във формулярите, които изпрати в Сан Хосе, отрази смъртта като СВДС: синдром на внезапна детска смърт. Наблюдаваше се при новородени, които внезапно умират по необясними причини. Това не беше необичайно и никой не оспори доклада й.

Университетската лаборатория в Сан Хосе, анализирала пробата със слюнка от ръката на Тина Боуман, направи няколко забележителни открития. Както се очакваше, слюнката съдържаше голямо количество серотонин. Ала сред протеините в слюнката имаше едно истинско чудовище: с молекулна маса 1 980 000 D — един от най-големите известни протеини. Биологичната му активност все още се изследваше, но това явно бе невротоксин, подобен на отровата на кобрата, макар и с по-проста структура.

Освен това лабораторията откри незначителни количества гамааминометионин хидролаза. И тъй като този ензим беше маркер за намеса на генното инженерство и не се срещаше при дивите животни, лаборантите допуснаха, че се дължи на лабораторно замърсяване, и не го споменаха в доклада си до доктор Крус, лекаря, изпратил пробата от Пунтаренас.

Парчето от гущера си стоеше в замразителя в Колумбийския университет и чакаше да се върне доктор Симпсън, който щеше да си дойде най-рано след месец. И нещата сигурно щяха да си останат така, ако една лаборантка на име Алис Левин не бе видяла рисунката на Тина Боуман в Лабораторията по тропически заболявалия и не бе възкликнала:

— О, кое дете е нарисувало този динозавър?

— Какво? — запита Ричард Стоун и бавно се обърна към нея.