Майкъл Крайтън - Джурасик парк & Изгубеният свят

— Динозавърът. Нали това на картинката е динозавър? Моят син все динозаври рисува.

— Това е гущер — обясни Стоун. — От Коста Рика. Нарисувало го е някакво момиченце.

— Не — поклати глава Алис Левин. — Вижте го. Съвсем ясно е. Голяма глава, дълга шия, дебела опашка, стои на задните си крака. Това е динозавър.

— Не може да бъде. Бил е висок само трийсет сантиметра.

— Няма значение. Едно време е имало и малки динозаври — каза Алис. — Зная, повярвайте ми. Имам две момчета и съм станала голям спец. Най-малките динозаври са били по-ниски и от трийсет сантиметра. Минизаври или нещо подобно, не съм сигурна. Имената им са невъобразими. Човек не може да ги запомни, ако е на повече от десет години.

— Не ме разбрахте — обясни Ричард Стоун. — Това е рисунка на съвременно животно. Изпратиха ни парче от него. Сега е в замразителя.

Стоун отиде да го донесе и го изтърси от найлоновата торбичка. Алис Левин разгледа замразеното парче от крак и опашка и сви рамене. Не го докосна.

— Не знам — колебливо рече тя, — но на мен ми прилича на динозавър.

— Изключено — поклати глава Стоун.

— Защо пък! — възрази Алис Левин. — Може да е някой оцелял екземпляр.

Стоун продължи да клати глава. Алис беше неука, някаква си лаборантка от бактериологичната лаборатория в дъното на коридора. Освен това притежаваше прекалено развито въображение. Стоун си спомни как преди време си беше втълпила, че един от санитарите от хирургията я преследвал…

— Знаете ли, Ричард — замислено рече Алис Левин. — Ако това наистина е динозавър, може да стане голяма сензация.

— Не е динозавър.

— А някой направил ли е справка?

— Не — отвърна Стоун.

— Ами защо не го отнесете например в Природонаучния музей? — настоя Алис Левин. — Може би наистина се налага.

— Ще се чувствам неудобно.

— Искате ли да го занеса аз? — попита тя.

— Не — каза Ричард Стоун. — Не искам.

— Значи няма да предприемете нищо?

— Абсолютно нищо. — Той прибра найлоновата торбичка в замразителя и хлопна вратата. — Не е динозавър. Това е гущер. Пък и каквото и да е, може да почака, докато доктор Симпсън се върне от Борнео да го класифицира. Въпросът е приключен, Алис. Гущерът ще остане тук.

Алън Грант беше клекнал с нос само на няколко сантиметра от земята. Температурата беше над 40 градуса. Коленете го боляха въпреки плътните предпазни наколенки. Белите му дробове изгаряха от пронизващия алкален прах. По челото му се стичаше пот и капеше по земята. Грант обаче не усещаше неудобствата. Бе изцяло погълнат от квадратното парче спечена пръст пред себе си с размери петнайсет на петнайсет сантиметра.

Като работеше търпеливо с ланцетка и четка с камилски косъм, той разкри малка част от челюстна кост с форма на буквата Г. Парчето беше дълго само три сантиметра и не по-дебело от кутрето му. Зъбите представляваха поредица от миниатюрни остриета и имаха характерен наклон. Докато Грант копаеше, се отлюспиха парченца кост. Той спря за момент, за да покрие костта с укрепващо лепило, и пак продължи да рови. Нямаше никакво съмнение, че това е челюстна кост от новороден месояден динозавър, умрял преди седемдесет и девет милиона години на възраст около два месеца. Ако имаше късмет, Грант щеше да намери и останалата част от скелета. И това щеше да бъде първият открит цялостен скелет на новороден месояден динозавър.

— Ей, Алън!

Той вдигна поглед и примижа от силното слънце. Сложи си слънчевите очила и изтри чело с опакото на ръката.

Беше клекнал в подножието на ерозирал склон сред безплодната местност край Снейкуотър, щата Монтана. Под огромния и син небесен купол във всички посоки се простираха заоблени хълмове, оголени скали от ронлив варовик. Нямаше нито дръвче, нито храст, само голи скали, жарко слънце и виещ вятър.

Туристите намираха местността потискащо мрачна, но когато Грант гледаше този пейзаж, той виждаше нещо съвсем друго. Безплодната земя беше мъничкото, останало от един друг, съвсем различен свят, изчезнал преди осемдесет милиона години. Грант си представяше, че се е върнал там, в топлата мочурлива местност край брега на огромно вътрешно море, широко хиляда и петстотин километра и разпростряно между наскоро образувалите се Скалисти планини чак до острите зъбери на Апалачите. Целият американски запад попадаше под водите му.