Майкъл Крайтън - Джурасик парк & Изгубеният свят

Грант набързо прегледа картите. Ако наистина фондацията финансираше разкопки само при студен климат, то това беше доста странно, понеже някои от най-добрите специалисти по динозаврите работеха при горещ климат и…

— Освен това има и други загадки — продължи Морис. — Например, каква е връзката между динозаврите и кехлибара?

— Кехлибар ли?

— Да. Вкаменена жълта смола от дървета…

— Зная какво е — прекъсна го Грант. — Но защо питате?

— Защото през последните пет години Хамънд е закупил огромни количества кехлибар от Америка, Европа и Азия, включително и някои екземпляри с музейна стойност. Фондацията е похарчила седемнайсет милиона долара за кехлибар. Сега притежава най-големите частно съхранявани запаси от този материал в света.

— Нищо не разбирам — каза Грант.

— Не само вие — рече Морис. — Наистина нещо не се връзва. Кехлибарът лесно се синтезира. Няма причина да се трупат запаси от него. Хамънд обаче прави точно това, и то от години.

— Кехлибар — повтори Грант и поклати глава.

— Ами островът му в Коста Рика? — продължи Морис. — Преди десет години фондация „Хамънд“ нае от правителството на Коста Рика един остров. Вероятно за да направи резерват.

— Не съм чул нищо — рече Грант и се намръщи.

— И аз не успях да разбера много — каза Морис. — Островът се намира на около сто и петдесет километра от западния бряг. Много е скалист и е в такава част на океана, където ветровете и теченията се съчетават така, че островът непрекъснато е обвит в мъгла. Едно време са го наричали Облачният остров. Исла Нублар. Очевидно костариканците са били много учудени, че някой го иска. — Морис пак започна да рови в куфарчето си. — Споменавам го — каза той, — защото според документите са ви плащали като на консултант във връзка с този остров.

— Така ли? — учуди се Грант.

Морис му подаде някакъв лист. Беше ксерокопие на чек, издаден през март 1984 година от „ИнДжен“ АД, Фаралън Роуд, Пало Алто, щата Калифорния. Според чека на Алън Грант бе преведена сумата от дванайсет хиляди долара. В долния ъгъл беше отбелязано „КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ, КОСТА РИКА, ХИПЕРПРОСТРАНСТВО ЗА ПОДРАСТВАЩИ“.

— А, да — сети се Грант. — Спомням си. Беше много странна история. Но нямаше нищо общо с какъвто и да било остров.

Алън Грант откри първото люпило динозаврови яйца в Монтана през 1979 година, а през следващите две години намери още много, но така и не се накани да публикува откритията си до 1983 година. Докладът му с описанието на стадо от десет хиляди тревопасни динозавъра, които живеели по крайбрежието на огромно вътрешно море, дълбаели общи гнезда за яйцата си в тинята и заедно отглеждали своите малки, изведнъж го превърна в знаменитост. Твърдението, че огромните динозаври са имали майчински инстинкт, както и рисунките на симпатичните новородени, подали муцунките си от яйцата, се харесаха на целия свят. Грант беше отрупан с покани за интервюта и лекции, предлагаха му да напише книга. Както можеше да се очаква, той отказа всички тези предложения, понеже единственото му желание бе да продължи разкопките си. Но именно в онези трескави дни в средата на осемдесетте години към него се обърна корпорация „ИнДжен“ с молба да й бъде консултант.

— Преди това бяхте ли чували за „ИнДжен“? — попита Морис.

— Не.

— Как се свързаха с вас?

— Обадиха се по телефона. Някакъв човек на име Джепаро или Дженино, вече не помня.

— Доналд Дженаро — кимна Морис. — Това е юрисконсултът на „ИнДжен“.

— Както и да е. Искаше информация за навиците на хранене при динозаврите. Предложи ми да напиша доклад срещу възнаграждение. — Грант отпи от бирата и остави кутийката на пода. — Дженаро проявяваше особен интерес към младите динозаври. Новородени и подрастващи. С какво са се хранели. Сигурно очакваше да съм наясно по въпроса.

— А вие наясно ли бяхте?

— А, не. И му го казах. Бяхме открили доста костен материал, но имахме много малко данни за храненето. Дженаро обаче заяви, че бил убеден, че не сме публикували всичко, което знаем, и искаше цялата информация, с която разполагаме. Предложи невероятна сума. Петдесет хиляди долара.

Морис извади от куфарчето касетофон и го сложи на масичката.

— Имате ли нещо против?

— Не, няма проблеми.

— Значи Дженаро ви се е обадил през 1984 година. А какво стана после?

— Ами нали виждате как работим тук? — продължи Грант. — Петдесет хиляди щяха да ни обезпечат две цели лета разкопки. Казах му, че ще направя каквото мога.