Майкъл Крайтън - Джурасик парк & Изгубеният свят

— И за колко време достигат максималния си ръст?

— Приблизително за три години — отвърна Грант.

— Отново ви благодаря за помощта — каза Морис и протегна ръка.

— Карайте внимателно на връщане — посъветва го Грант.

Проследи с поглед Морис, докато той стигна при колата, после затвори вратата на фургона.

— Какво мислиш? — попита ученият.

— Наивно е — сви рамене Ели.

— Как ти се струва Джон Хамънд в ролята на архизлодей? — засмя се Грант. — Джон Хамънд е почти толкова зловещ, колкото и Уолт Дисни. Всъщност кой се обади?

— Някаква жена — отвърна Ели. — Казва се Алис Левин. Работи в Медицинския център на Колумбийския университет. Познаваш ли я?

— Не — поклати глава Грант.

— Става дума за класифицирането на някакво мъртво животно. Помоли веднага да й позвъниш.

Ели Сатлър отметна кичур руси коси от лицето си и се обърна към ваните с киселина. Пред нея имаше шест вани с моларна концентрация на разтворите от пет до трийсет процента. Трябваше да внимава с по-силните разтвори, можеха да разядат варовика и да повредят костите. А костите на новородените динозаври бяха съвсем крехки. Ели се чудеше как изобщо са се запазили след осемдесет милиона години.

Тя разсеяно слушаше разговора на Грант.

— Госпожа Левин ли е? Обажда се Алън Грант. За какво става дума… Имате какво? Какво? — Той се разсмя. — О, силно се съмнявам, госпожо Левин… Не, наистина нямам време, съжалявам… Добре, ще му хвърля едно око, ала съм почти сигурен, че е гущер базилиск. Но… да, така може. Добре. Изпратете го веднага. — Грант затвори телефона и поклати глава. — Тия хора ще ме уморят.

— За какво става дума? — попита Ели.

— Опитва се да класифицира някакъв гущер — отвърна Грант. — Ще ми изпрати по факса рентгенова снимка. — Той се приближи до факса и го зачака да заработи. — А, между другото, открих нещо, което ще те зарадва. Хубава находка.

— Какво?

— Намерих го малко преди да пристигне онзи младок. На южния хълм, четвърти хоризонт. Новороден велоцираптор: челюст с всичките зъби, така че няма съмнение. Мястото изглежда непокътнато. Възможно е да открием и цял скелет.

— Невероятно! — зарадва се Ели. — На каква възраст е?

— Много малък — отвърна Грант. — На два, най-много на три месеца.

— И със сигурност е велоцираптор?

— Абсолютно — потвърди Грант. — Може би най-после късметът ни проработи.

През последните две години в Снейкуотър екипът беше намирал кости само от тревопасни хадрозаври. Вече имаха данни, че през креда 3 3 Последният период от мезозойската ера. — Б.р. по тези равнини са бродели големи стада от по десетина-двайсет хиляди тревопасни динозавъра, както много по-късно са обикаляли стада бизони.

Но все повече се налагаше въпросът защо не намират останки от хищни динозаври?

Естествено, очакваха хищниците да са по-малко от тревопасните. Изследванията на съотношението между хищници и жертви в популациите на резерватите в Африка и Индия показваха, че приблизително на едно хищно месоядно животно се падат по четиристотин тревопасни. Това означаваше, че стадо от десет хиляди тревопасни динозавъра би изхранило само двайсет и пет тиранозавъра. Така че беше малко вероятно да намерят останки от голям хищник.

Но къде бяха по-малките хищници? В Снейкуотър имаше десетки места за гнездене, на някои места земята буквално беше покрита с начупени черупки от динозаврови яйца, а доста от малките динозаври се хранели с яйца. Животни като Dromaeosaurus , Oviraptor , Velociraptor и Coelurus — хищници с височина между един и два метра — би трябвало да се срещат тук в изобилие.

Досега обаче не бяха открили никакви останки от тях.

Вероятно този скелет на велоцираптор означаваше, че отсега нататък ще им върви. И при това новороден! Ели знаеше, че една от мечтите на Грант е да проучи как месоядните динозаври са отглеждали малките си, след като вече бе изследвал този въпрос при тревопасните. Може би това бе първата стъпка към сбъдването на тази мечта.

— Сигурно много се вълнуваш — отбеляза Ели.

Грант не отговори.

— Казах, че сигурно се радваш — повтори Ели.

— Божичко! — възкликна Грант, вперил поглед във факса.

Ели надзърна над рамото му към рентгеновата снимка, изпратена по факса, и затаи дъх.

— Мислиш, че е amassicuas ?

— Да — каза Грант. — Или triassicus . Скелетът е съвсем лек.

— Но не е гущер — отбеляза тя.

— Не — съгласи се Грант. — Не е гущер. От двеста милиона години на нашата планета не е имало гущери с три пръста.