Майкъл Крайтън - Джурасик парк & Изгубеният свят

През 1986 година генетичната корпорация „Биосин“ със седалище в Кюпъртино изпробвала ваксина против бяс, изработена с биоинженерингови методи, в стопанство в Чили. Фирмата не уведомила чилийското правителство, нито работниците във фермата. Просто пуснала ваксината.

Тя представлявала жив вирус на бяса, генетично приспособен да бъде безопасен. Само че вирулентността му не била изследвана. В „Биосин“ не били сигурни дали вирусът все още може да причини бяс. И нещо повече, този вирус бил модифициран. По принцип не можеш да се заразиш от бяс, освен ако не си ухапан от животно. Но в „Биосин“ приспособили вируса на бяса така, че да прониква в белодробните алвеоли. Тоест човек се заразява само като го вдиша. Хората на „Биосин“ пренесли този жив вирус на бяса в Чили с пътнически самолет, в ръчен багаж. Морис често се питал какво би станало, ако капсулата се е счупила по време на полета. Всички в самолета можели да се заразят с бяс.

Това било донемайкъде възмутително и безотговорно. Истинска проява на престъпно нехайство. Но срещу „Биосин“ не били предприети никакви мерки. Чилийските фермери, несъзнателно рискували живота си, били невежи селяни. Чилийското правителство си имало достатъчно грижи с икономическата криза. А в американското законодателство нямало закон, по който да бъдат съдени виновниците. И така, Луис Доджсън, генетикът, провел опита, още си работел в „Биосин“. Самата фирма направо се била развихрила. Освен това други американски компании се надпреварвали да основават лаборатории в чужди държави, на които липсвал опит в генетичните изследвания, държави, където смятат генното инженерство за поредното постижение на техническия прогрес и затова с радост го приемат на територията си, без да са наясно с възможните опасности.

— Ето защо започнахме разследване на дейността на „ИнДжен“ — завърши Морис. — Преди около три седмици.

— Но какво всъщност сте открили? — попита Грант.

— Не много — призна Морис. — Когато се върна в Сан Франсиско, сигурно ще се наложи да прекратим разследването. Мисля, че и тук приключих. — Той започна да прибира документите в куфарчето си.

— А, между другото, какво означава „хиперпространство за подрастващи“?

— Просто си измислих заглавие на доклада — обясни Грант. — Хиперпространство е термин, означаващ многомерно пространство. Ако трябва да разгледате всички страни в поведението на дадено животно — храненето, движението и съня, можете да поставите животното в рамките на многомерното пространство. Някои палеонтолози смятат, че поведението на животното проличава именно в екологично хиперпространство. „Хиперпространство за подрастващи“ просто показва, че става дума за поведението на младите динозаври, та формулировката на доклада да е възможно най-точна.

Телефонът в другия край на фургона иззвъня. Ели вдигна слушалката.

— В момента при него има човек. Може ли да ви се обади след малко?

Морис затвори куфарчето и се изправи.

— Благодаря ви за помощта и за бирата — каза той.

— Няма защо — отвърна Грант.

Докато Грант го изпращаше до вратата на фургона, Морис попита:

— Хамънд искал ли е някога да му изпратите някакви материали от вашия обект? Кости, яйца или нещо подобно?

— Не — рече Грант.

— Доктор Сатлър спомена, че и тук се занимавате с генетичен анализ…

— Не е точно така — каза Грант. — Когато извадим фосили, изкопаеми, които са раздробени или по някаква друга причина са неподходящи за музейни експонати, изпращаме костите в една лаборатория, където ги смилат и се опитват да извлекат от тях протеини. После ги класифицират и ни изпращат заключението.

— Коя е тази лаборатория? — попита Морис.

— „Медицински биологични изследвания“ в Солт Лейк Сити.

— Защо се спряхте именно на нея?

— Дадоха най-изгодното предложение.

— И тя няма нищо общо с „ИнДжен“?

— Поне аз не знам да има — отвърна Грант.

Стигнаха до вратата на фургона. Грант я отвори и усети горещия полъх отвън. Морис се спря да си сложи слънчевите очила.

— И един последен въпрос — каза той. — Да допуснем, че „ИнДжен“ всъщност не прави музейна експозиция. Има ли нещо друго, за което фирмата би могла да използва информацията от вашия доклад?

— Естествено — засмя се Грант. — Ви могла да храни новороден хадрозавър.

— Новороден хадрозавър — усмихна се и Морис. — Би било интересна гледка. Колко големи са били всъщност?

— Горе-долу толкова — отговори Грант, като разпери ръце на около петнайсет сантиметра. — Колкото катерица.