Джон Стайнбек - Зимата на нашето недоволство

— Няма да посмеят.

— И още как! При това — с най-праведни чувства. Процедурата ти е известна. Съдията — познаваш го — ще издаде решение, че си неспособен да управляваш имот. Ще ти назначи попечител — отсега се досещам кой ще е той. Всичко това, разбира се, ще струва луди пари и естествено, ще се наложи да продадат имота ти, за да посрещнат разходите, и познай кой купувач ще е най-пръв.

Очите му блестяха; слушаше ме със зяпнала уста. В един миг отклони поглед.

— Искаш да ме наплашиш, Ит. Но не си улучил момента. Хвани ме рано сутрин, когато ми е студено, а светът е зелен бълвоч. Сега, в този момент, силата ми е десет бала благодарение на ей тая тук бутилка. — Размаха я като меч, а очите му станаха тесни процепи на светлината на свещта. — Казах ли ти, Ит? Май вече ти казах: пияницата притежава една особена, зла интелигентност.

— Аз пък ти казах какво те чака.

— Не споря с теб. Знам, че е така. Изложи аргумента си. Но вместо да ме уплашиш, възбуди у мен дяволчето. Ако някой си мисли, че един пияница е безпомощен, значи е луд. Пияницата е едно изключително специално средство със специални възможности. Мога да им се опълча и в момента точно такова желание изпитвам.

— Браво, моето момче! Точно това исках да чуя.

Прицели се в мен, използвайки гърлото на шишето с уиски за мушка.

— И ти си готов да ми дадеш на заем парите на Мери?

— Да.

— Без всякакво обезпечение?

— Без.

— Като знаеш, че шансовете да не си получиш парите обратно са хиляда към едно?

— Да.

— Пияниците имат едно ужасно грозно качество, Ит. Не ти вярвам. — Облиза пресъхнали устни. — И ще ми ги дадеш на ръка?

— Когато кажеш.

— Казах ти да не го правиш.

— Но ще го направя.

Този път надигна високо бутилката и в нея влезе голям мехур. Когато спря да пие, очите му бяха станали още по-бляскави, но змийски студени и безлични.

— Ще можеш ли още тази седмица да ги имаш, Ит?

— Мога.

— До сряда?

— Да.

— А да ти се намират два-три долара в момента?

Толкова поне носех: банкнота от един долар, монета от половин долар, четвъртак, две по десет, една от пет и три по един цент. Изсипах ги върху протегнатата му длан. Допи бутилката и я пусна на пода.

— Не знам защо, но никога не съм те смятал за умник, Ит. Даваш ли си сметката, че дори и най-елементарното лечение е от порядъка на хиляда долара?

— Е, и?

— Почва да става весело, Ит. Това нашето вече не е шах, а направо покер. Навремето бях много добър на покер — прекалено добър. Ти разчиташ, че ще заложа ливадата като обезпечение. Освен това разчиташ, че пиячка за около хиляда долара направо ще ме вкара в гроба, след което оставаш с летище в скута.

— Много си циничен, Дани.

— Нали те предупредих.

— Защо не предположиш, че намеренията ми са точно такива, каквито ти ги описах?

— Не мога. Но пък имам начин… да ги запомня точно такива, каквито ги описа. Нали помниш какъв бях навремето, Ит? А защо мислиш, че и аз не те помня? Още от детските години ти като че имаше вграден в себе си някакъв съдия. Добре, започвам да се разсъхвам. Бутилката се изпразни. Излизам. Цената ми е хиляда долара.

— Съгласен.

— Кеш в сряда.

— Имаш ги.

— Никакви разписки, никакви подписи, абсолютно нищо. И не се заблуждавай, че ме помниш от едно време, Итън. Моят приятел тук отдавна промени всичко. У мен няма преданост, няма честност. Единственото, което ще получиш в замяна, е чистосърдечен смях.

— Искам само да те помоля да опиташ.

— Ами, че колко му е да ти обещая, Ит? Макар, надявам се, да те убедих вече колко струва обещанието на един пияница. Ти само донеси парите. Стой колкото дълго искаш. Моят дом е и твой. Тръгвам. До сряда, Ит. — Надигна се от старата казармена кушетка, отхвърли зад нея юргана и излезе с боксьорска походка, без да вдигне ципа на дюкяна си.

Останах известно време загледан как свещта се стича в мазната паничка. Всичко казано от него бе вярно; с едно изключение, и аз тъкмо на него бях заложил. Не се бе променил чак толкова много. Някъде там, сред развалините, беше Дани Тейлър. Не си представях как може да ампутира Дани от себе си. Обичах Дани и бях готов да… да направя онова, което каза. Чух го да се отдалечава, пеейки с ясен, висок фалцет: