Джеймс Патерсън - Безизходица

Мегафонът изписука пронизително заради микрофонията, когато Франсис докосна спусъка.

— Чуйте ме! — кресна той. — Въпрос номер едно: Докато си играете на видеоигрите като „Метъл Гиър“ или „Снайпер Елит“, подарени ви за Коледа, задавали ли сте си въпроса колко са реалните жертви от сраженията в Ирак и Афганистан? Или в Дарфур, Судан?

На Двадесет и пета улица, пред останалата без врата къща на Муни, настъпи пълна лудница. Сапьорите и мъжете в черно от екипа за спасяване на заложници получиха подкрепление от трийсетина униформени полицаи от отряда на Манхатън за спешно реагиране, които се втурнаха по тревога да блокират целия район на местопрестъплението.

С Емили бяхме в центъра на тази сцена — на тротоара зад отцепващата лента. Крачехме тревожно като родители, очакващи децата си, докато звъняхме на всеки, който според нас можеше да ни насочи по следите на Франсис Муни.

Изпратихме Шулц начело на втори екип в квартала Инуд, където се намираше апартаментът на майката на похитителя. Рамирес разпитваше в неговата юридическа кантора, за да проследи новите нишки в разследването, но досега не бе изровил нищо съществено.

През десетина секунди по Девето Авеню проблясваха мигащи сини и червени светлини, докато полицейските коли профучаваха с надути докрай сирени.

— Комисарят заповяда непрекъснато да има дежурни в управлението и вдигна по тревога антитерористичния отряд „Херкулес“ — осведоми ме шефката ми. — Коли и хора са разпределени на Таймс Скуеър, около „Рокфелер Сентър“ и във всички останали гъстонаселени райони в града.

Въздъхнах обезсърчено. Задачата им беше адски трудна, имайки предвид, че Манхатън всъщност бе огромен гъстонаселен район.

— Комисарят иска също да му обясниш как, по дяволите, този Франсис Муни се е снабдил с пластичен експлозив, използван в британската армия — добави Каръл Флеминг.

— Непременно ще го попитам, след като му прочета правата — отвърнах, преди да прекъсна връзката.

— Да, след последното му причастие 18 18 Непреводима игра на думи: rights (права) и rites (причастие) се произнасят еднакво. — Б.пр. — промърмори Емили, която изглеждаше по-бясна и от мен.

Погледнах я и едва успях да сдържа смеха си. Спомних си как само преди три дни Паркър беше сдържана дама от ФБР, а сега бе започнала да ругае не по-зле от мен.

— Звучиш естествено, съвсем като жител на Ню Йорк — признах й. — Започваш силно да ме впечатляваш, агент Паркър.

Тясната уличка в сърцето на Челси беше завардена и от двата края с полицейски кордони, но това, разбира се, не пречеше все повече и повече да се събира любопитна тълпа. На ъгъла с Девето Авеню се струпа такава навалица, че заприлича на панаир. Някои се надвесваха от прозорците на сградите отсреща, а още повече зяпачи се появиха по противопожарните стълби с бинокли. Други се накачиха по покривите. Дали бяха разбрали за опасността от пластичните експлозиви? Явно не.

Преди да прибера мобилния си телефон, шефката ми отново ме потърси.

— Майк, това е… О, господи!… Появи се нещо ново. Включи се в безжичния интернет. Отвори уебсайта Туитпик . Има един клип в него, наречен Превземане на училището .

— Превземане на какво? — извиках аз.

Без да затварям телефона, изтичах при Емили откъм задната врата на камиона на ФБР и се втурнах към най-близкия лаптоп. Кликнах и трескаво потърсих уебсайта.

Отворих линка.

— Кажи ми, че това е някаква постановка — помоли ме Емили, като надникна над рамото ми.

Не беше. Останах без дъх.

Видяхме стопкадър на Муни. Беше изправен върху игрището в някаква спортна зала, с мегафон в едната ръка и пистолет в другата. Бе притиснал цевта на оръжието към главата на друг мъж, вероятно учител. Пред него се виждаха стотици гимназисти, облечени в униформи на някакво частно училище.

Докато се взирах в мъжа и в ужасените деца пред него, ме обзе неистов гняв. Това беше последното му изпълнение… Забелязах и голямото куфарче до него. Мустакатият от екипа на сапьорите ми бе казал, че половин килограм от пластичния експлозив PE-4 може да взриви камион.

Дори не ми се мислеше какво ще причинят на тези момчета осем и половина килограма от взривното вещество.

— Това се появи преди пет минути. И не е глупава шега — осведоми ме шефката ми.

— Кое е училището? — изкрещях.

— Имаме три обаждания на 911 през последните десет минути от майки, чиито деца учат в Академията „Сейнт Едуардс“ в Горен Ист Сайд. Децата им са изпратили есемеси, че някакъв мъж с пистолет нахълтал във физкултурния салон по време на събрание.