Джеймс Патерсън - Безизходица

— Разбрах — кимна той и се замисли за миг.

— Ако искаш, позвъни на Том, за да потвърди коя съм — заяви Емили.

— Шегуваш ли се? — рече Браунинг и погледна към мен. — Знаех, че си от ФБР още преди да слезеш от колата на алеята ми. Фамилията на Шедоубокс е Муни. Пълното му име е Франсис Зейвиър Муни. Беше бледо колежанче, носеше очила. Доста умен тип, от видна фамилия в Инуд. Следваше в Колумбийския университет, но се замеси с някакви опасни радикали. След като бе арестуван за притежание на наркотици, той ни информираше по един случай, свързан с клон на терористичната група Уедърмен .

— Мамка му! — изругах. — Пак се появява тази дума, започваща с „т“.

Браунинг кимна.

— Късно една нощ той ми позвъни и ми съобщи, че момчетата му организирали цех за производство на бомби в някакъв апартамент във Вилидж. Каза още, че възнамерявали да взривят гарата Гранд Сентръл. Нападнахме мястото, но един от онези глупаци скочи от задния прозорец и в суматохата закачи нещо, което не е трябвало да пипа. Взривът отнесе половината здание. Четирима от тях загинаха 16 16 Трагедията е истинска: на 6 май 1970 г. при взрив в сградата в Гринич Вилидж, където приготвят експлозивите, загиват трима от членовете на Weatherman , или Метеоролог . Думата рефрен в песента Blowin’ in the Wind на Боб Дилън: „Не ти е нужен метеоролог, за да разбереш накъде духа вятърът“. — Б.пр. . Муни го преживя извънредно тежко. През цялото време се обвиняваше. След това го извадихме от програмата. Повече не съм чувал нищо за него.

— Кога се случи това?

Пенсионираният агент се замисли и вдигна очи към тавана на гаража.

— Беше през 1970-а. Почти четирийсет години оттогава…

Изражението му се промени. За миг ни се стори леко смутен.

— Помня още, че беше точно на Пепеляната сряда през 1970 година. Затова го нарекохме Атентата от Пепеляната сряда . Тероризъм и годишнини. Не е на добро.

Изпреварих Емили, грабвайки мобилния си телефон.

— Запомни какво ще ти кажа — заповядах на Шулц, защото той ми отговори от екипа за спешно реагиране. — Името на заподозрения е Франсис Зейвиър Муни. Най-вероятно живее в Манхатън. Може да притежава експлозиви. Кажи им да засилят мерките за сигурност на Гранд Сентръл, защото има вероятност гарата да се окаже мишената. Обадете ми се още в секундата, в която узнаете адреса му.

— Колко е убил? — попита ме Браунинг, докато чакахме вратата на гаража му отново да се вдигне.

— Две, а може би три деца — рекох.

Той поклати глава.

— Не е изненадващо. Той е тежък случай. Дори след като извадихме приятелите му от развалините, продължи да рови там. Внимавайте с него. Муни е идеалист. Ако съм научил поне едно нещо през моята кариера, то е, че идеалистите винаги се оказват тези, които трябва най-грижливо да следите.

Плисна дъжд като из ведро, когато се устремихме по магистралата на връщане от къщата на бившия агент от ФБР. Туптенето на чистачките отекваше в синхрон с бясното биене на сърцето ми.

Мобилният ми телефон звънна точно когато нахълтахме сред пръски вода, като хидроплан, в началния участък на магистралата.

— Майк — чух гласа на шефката ми, Каръл Флеминг. — Току-що получихме сведенията за Муни. Живее в Челси, на Западна двадесет и пета улица, номер 448. Това е между Девето и Десето Авеню, на три преки от Института по технология на дизайна.

— Най-после! — изкрещях. Повторих адреса на Емили. След като толкова дълго се редуваха задънени улици и отчайващи моменти, за пръв път в това разследване бяхме попаднали на някаква следа.

— Тъй като Муни може още да държи Дан Хейстингс като заложник — продължи моята шефка, — от офиса на ФБР в Ню Йорк преди малко заповядаха на техния екип за спасяване на заложници да атакува къщата. Сега пътуват към Челси заедно с нашите специалисти по обезвреждане на бомби. Още се мъчим да издействаме заповед за обиск на дома му, без да е необходимо предизвестие. Хари Добинс, шеф на отдел „Убийства“ към офиса на областния прокурор, собственоръчно написа заповедта и ще ни звънне от Сентър Стрийт в секундата, в която намери някой съдия да я подпише. Ти къде се намираш сега?

— На около трийсет минути път оттам. Как се добрахте до адреса на Муни? От криминалното му досие ли?

— Не, няма да се досетиш как го открихме — обясни ми шефката. — Името му изскочи от базата данни на социалните работници. Преди малко разговарях с тях. Той работи на непълен работен ден, но в служебното му досие е записано, че е адвокат в юридическата кантора „Ериксън, Уеймът и Рот“, чийто офис е на Лексингтън Авеню. Чувала съм за тях. Много престижна корпоративна фирма. Към офиса им вече е изпратен екип за спешни операции.