Джеймс Патерсън - Безизходица

— Странно, че каза гръм и трясък . — Емили ми посочи едно наименование от факса. — Защото лекарствата не са най-лошата новина. Съществува следа от нещо, което се нарича пентаеритритол. Открива се, Майк, при пластичните експлозиви.

Отвличания, убийства на деца, а сега и пластични експлозиви? Този кошмарен случай ставаше все по-заплетен. Докато Емили разговаряше по мобилния телефон с кодирана връзка, аз неуспешно се опитвах да се окопитя от изненадата.

— Почакай, Том — каза тя по телефона, — да превключа на високоговорител.

— Получихме изпратеното от теб, Ем — заговори след малко Том Уоринър, шефът на лабораторията по криминалистика към ФБР. — Няма да повярваш до какво се добрахме. Наистина е попадение, но от онези, които са с код КОИНТЕЛПРО.

— Коинтелпро ли? — учудих се аз.

— Програмата на ФБР за контраразузнаване.

— Тази секция беше добавена към дейността на нашата централа в Ню Йорк — продължи Уоринър. — През шейсетте години беше нещо като сегашния екип за борба с вътрешния тероризъм. Кодовото име на агента, който ви интересува, е било Шедоубокс.

— В екипа за контраразузнаване, когато се крие идентичността на някоя личност, й дават кодово име — обясни ми Емили. — Също като в ЦРУ, шпионските отдели във ФБР обичат да използват кодирани имена и пароли. Джеймс Бонд може да се пръсне от яд.

Тя заговори в микрофона:

— Тогава какво мислиш, Том? Нашият човек, този така наречен Шедоубокс, вероятно е бил таен информатор за някаква местна терористична група?

Тероризъм? А аз още не можех да преглътна новината за пластичните експлозиви.

— Най-вероятно е така — рече шефът на лабораторията.

— Тогава как да се сдобием с истинското му име? — попитах аз.

— На два пъти се опитвах да проникна в старите бази данни, но изглежда, че липсват част от записите за КОИНТЕЛПРО — обясни ни Уоринър.

— Можех да се обзаложа, че ще се окаже така — изсумтя недоволно Емили. — Отново удар нахалост. Какво, по дяволите, да сторим сега? Как да се справим със случая?

— Разпитах тук-там и най-добрата следа, по която мога да ви насоча, приятели, е да се срещнете с Джон Браунинг — продължи Уоринър. — Той е бивш наш агент, който е следял тази група от централата ни в Ню Йорк някъде от шейсет и осма до седемдесет и четвърта година. Опитах се да поговоря с него, но никой не отговаря от къщата му в Йонкърс. Когато бях начинаещ криминолог, работих по няколко случая с Браунинг. Толкова е саркастичен, че те дразни като трън в задника, но умът му сече като бръснач. Само той може да ви каже кой е бил Шедоубокс. Никой друг.

Гумите на форда „Краун Виктория V8“ пищяха като подивели, докато летяхме на зигзаг на север по претоварената магистрала „Соу Мил Ривър Паркуей“. Даника Патрик, прочутата рали състезателка, не можеше да бъде достойна съперница на Емили Паркър, повтарях си аз, вкопчил се в дръжката на вратата на колата.

Оказа се, че Джон Браунинг живее на задънена улица край игрището за голф Дънуди. На алеята му за автомобили беше паркиран камион на компанията за превози U-Haul . Дано не потеглиш точно сега , помолих се мислено, щом спряхме зад него.

От гаража излезе слаб, късо подстриган мъж над шейсет, а може би над седемдесет години, с тениска на университета „Сейнт Джон“. Носеше кутия с модели на влакчета. Забелязах, че и той днес бе получил кръст от пепел.

— Мога ли да ви помогна? — попита ни.

Интелигентните му сини очи се стрелкаха ту към мен, ту към Емили.

— Надяваме се да ни помогнеш, и то много — заговори Емили, като му показа значката си. — Изпраща ни Том Уоринър. Касае се за КОИНТЕЛ…

Той вдигна предупредително пръст, като ни посочи жената, която излезе от къщата на отсрещната страна на улицата, понесла щайга с разсад.

— Става дума за твоята предишна работа… — додаде Емили тихо.

— Разбирам — отвърна той. — Тогава трябва да влезем вътре.

Покани ни, махвайки с ръка към вратата на гаража.

— Най-накрая ще се местя във Флорида — сподели Джон, след като затвори вратата на гаража след себе си. — Само трябва преди това да продам мястото на една двойка юпита от Манхатън. Казаха ми, че искали техните потомци да разполагат с повече простор за живеене. Аз успях тук да отгледам четири дъщери, така че, предполагам, ще им стигне и на тях.

— Нуждаем се от помощта ти, Джон — заговори бързо Емили. — Трябва да прескочим бюрокрацията, защото времето ни изтича. През шейсет и девета година ти си се занимавал с един таен информатор, наричан Шедоубокс. Неговите отпечатъци изскочиха от системата. Предполагаме, че има нещо общо с убийствата…