Ъруин Шоу - Вечер във Византия

— Трябва да се върна в Сан Бърнардино — каза Пати. — Аз съм единствен син в семейството. Имам четири сестри. По млади от мен. Баща ми цял живот е създавал положението си, той е един от най-уважаваните хора в града. И сега трябва да му кажа: „Всичко, което си направил, е за нищо“, така ли?

— Считам, че разсъждаваш трезво — отбеляза Крейг.

— А Ан не счита — печално промълви Пати. Той бе допил своето мартини и Крейг поръча още. Как да се избави от този младеж? Ако е истина, че музиката е храна за любовта, то Пати бе училищен духов оркестър, свирещ училищния химн в почивката между първия и втория гейм 43 43 Парафраза на Шекспир, „Дванайста нощ“. — Б.пр. . При тази мисъл Крейг неволно се усмихна. — Според вас аз съм глупак, така ли, господин Крейг? — попита Пати, забелязвайки леката иронична усмивка.

— Ни най-малко, Бейард. Работата е в това, че ти и Ан имате различни представи за ценностите.

— А как, според вас, тя ще се промени ли?

— Всеки се променя — отговори Крейг. — Само че не зная дали ще се промени в твоята посока.

— Аха! — Пати наведе глава и брадата опря на гърдите му. — На вас, като баща на момиче, не ми се иска да говоря тези неща, но знаете ли, аз съм срамежлив и по никого не се увличам. Вашата дъщеря сама ме увлече.

— Напълно е възможно — съгласи се Крейг. — Ти си красив младеж и както виждам, много добър…

— Да — неуверено се съгласи Пати.

За да го ободри, Крейг каза:

— Тя даже ми каза, че когато вървиш по плажа, видът ти е такъв, сякаш си свален от някой мраморен пиедестал в Тракия.

— Каква пък значи това? — подозрително попита Пати.

— Това е голям комплимент. — Крейг му подаде второто мартини.

— На мене този голям комплимент не ми се струва много ласкателен, дявол да го вземе! — Пати отпи глътка. — Аз винаги съм мислил, че делата са по-красноречиви от думите. А делата на вашата дъщеря озадачават, да не кажа нещо повече. Впрочем какъв дявол… Аз зная как е възпитана.

— Как според теб е възпитана, Бейард? — с неподправен интерес попита Крейг.

— Модерен пансион в Лозана. Говори френски. Знаменит баща. Пари колкото иска. Цял живот сред хора, летящи нависоко. Аз за нея съм вероятно едно голямо нищожество. Изглежда, трябва да бъда по-благоразумен. Само че бедата е в това: помисля ли си за нея, загубвам всякакво благоразумие. Имате ли вие, господин Крейг, някаква представа за това ще се върне ли тя тук или няма?

— Наистина не зная — отговори Крейг.

— След една седмица трябва да се върна в Калифорния. Отново ще ми оперират коляното. Обещават, че след три месеца ще ходя нормално. Така че няма да се омъжи за сакат. Ако преди една година някой ми бе казал, че аз, Бейард Пати, ще прелетя шест хиляди мили през полюса до Франция, за да прекарам една неделя с някакво момиче, щях да го нарека луд. Знаете ли, господин Крейг, аз няма да мога да живея без нея. — В ясните му сини очи се появиха сълзи. — Говоря театрално, нали? — попита той, изтривайки сълзите с огромната си длан.

— Малко.

— Но всичко това е истина. Тя на вас трябва да ви се обади, нали?

— Рано или късно.

— Ще й кажете ли, че трябва да ми позвъни?

— Ще й предам.

— Какво мислите за мен, господин Крейг? Честно. Вие сте видели много през живота. Срещали сте разни хора. Нима съм толкова лош?

— Разбира се, не.

— Аз не съм най-умният на света. Но не съм и последният глупак. Не бих казал, че ще я дърпам надолу. Бих уважавал нейните вкусове. С радост бих уважавал нейните вкусове. Вие сте били женен, господин Крейг, така че разбирате. Бракът не е затвор, дявол да го вземе. А Ан казва, че е затвор.

— Боя се, че моят брак не се оказа пример, достоен за подражание за моите дъщери.

— Зная, че сте се разделили с жена си — каза Пати — и зная, че не сте в много добри отношения с нея.

— Меко казано — добави Крейг.

— Но това не значи, че всеки брак трябва обезателно да се разтрогне — упорито продължи Пати. — Моите родители, също понякога са се карали. И досега се карат. Да можете да чуете какви викове се носят понякога из къщата. Но това не ме плаши. Даже не ме плаши и това, че имам четири сестри.

— Ти си смел човек, Бейард.

— Сега не ми е до шеги — обиди се Пати.

— Аз съвсем не се шегувам — успокои го Крейг. Мина му през ума, че с Пати, ако се развилнее, е по-добре да не си играеш.

— Както и да е — вече дружелюбно каза Пати, — ще ви бъда много благодарен, ако кажете на Ан добра думичка за мен, когато се обади.

— Ще й кажа — обеща Крейг. — Дали ще бъде добра, или не, не зная, времето ще покаже.