Ъруин Шоу - Вечер във Византия

Той позвъни на Клайн и взе адреса на Брус Томас в Ню Йорк. Доволен от собственото си нетърпение, каза на Клайн, че ще излети на следващия ден.

— Радвам се да чуя това — възкликна Клайн. — Започвайте да действувате. А и фестивалът, все едно, вече издъхва. Така че нищо няма да загубите. — В слушалката се чуваха много гласове. Клайн даваше поредния коктейл. Оправдава петте хиляди долара, похарчени за наем на къщата.

Крейг изпита доброжелателно, непривично приятелско чувство към този човек. Светът е пълен с полезни хора и Клайн е един от тях. Трябва да кажа на Мърфи да престане да го нарича „този дребен шмекер“.

Написа телеграма до Томас, в която му съобщаваше, че пристига в Ню Йорк и ще му позвъни веднага щом кацне на летището. Искаше също да телеграфира на Констънс и да отмени обещания за понеделник обяд, но се отказа. По-добре да й позвъни сутринта и да й обясни всичко. Той бе уверен, че тя ще разбере. И ще одобри. При това Ню Йорк беше по близо до Сан Франциско.

Когато слезе долу, където го чакаше Бейард Пати в тъмносин костюм и вратовръзка, той даде на портиера телеграмата до Брус Томас и помоли да му резервира за следващия ден билет за самолета Ница — Ню Йорк.

Слушайки разговора на Крейг с портиера, Пати увеси тъжно глава.

— Вие вече заминавате? Ами ако Ан дойде?

— Ще трябва ти да се погрижиш за нея.

— А, да. — В тона на Пати нямаше увереност.

Те се качиха в колата и Крейг потегли към Голф Жуан. Вечеряха в рибен ресторант на самия плаж. Морето беше развълнувано, вълните се разбиваха с рев в колоните, на които стоеше ресторантът. Пати пи повече, отколкото трябваше, и се разбъбри. До края на вечерята Крейг вече знаеше всичко за неговото семейство, за политическите му възгледи, за възгледите му за любовта и за студентските вълнения.

— Аз не съм типичен селяндур, господин Крейг. Можете да ми вярвате. Аз съм съгласен с другите: те до голяма степен са прави, като се оплакват. Но аз съм против, когато завземат сгради, хвърлят бомби в банките и вършат всякакви глупости. Тук поне с Ан сме на еднакво мнение. Баща ми счита, че съм червен екстремист, но аз не съм. Затова пък у него има едно нещо: уважава те като човек, винаги те изслушва и се старае да разбере твоето становище. Когато дойдете в Калифорния, обезателно трябва да се запознаете с него. Знаете ли, господин Крейг, аз съм щастливец, че имам такъв баща. — За това, че Ан също е щастливка с баща си, той нищо не каза. Беше гледал два филма на Крейг и се отзова вежливо за тях. Въобще той беше вежлив младеж. До края на вечерята Крейг се убеди, че политиката си е политика, а женитбата на Бейард Пати с Ан би била гибелна за младежа, но не мислеше, че трябва да му казва това.

Те пиха и кафе, да идат у Хенеси бе още рано — там щяха да започнат не по-рано от полунощ. При това на Крейг много не му се ходеше, а що се отнася до Пати — той едва ли щеше да се чувствува удобно.

— На колко години си? — попита го, когато излязоха от ресторанта и се отправиха към колата. (Пати бе настоял да плати сметката.) — Пълнолетен ли си?

— Точно на двадесет и една — отговори Пати. — Защо?

— Носиш ли паспорт със себе си?

— Защо? — избухна Пати. — Искате да проверите ли?

Крейг се разсмя.

— Не, разбира се. Помислих си дали да не отидем в казиното. Щом си дошъл тук, трябва да се запознаеш с някои от местните забележителности. А там на входа искат паспорт. — На игралните маси щеше да бъде избавен за час-два от излиянията на потиснатия младеж.

— О, извинете — рече Пати. — Разбира се. В джоба ми е.

— Искаш ли да отидем?

— Какво мога да загубя?

— Пари — отговори Крейг, — нищо друго.

В казиното Крейг накратко обясни какво е рулетка и остави Пати до едно крупие да подсказва на новака какво да прави. Самият той седна на масата, където играеха chemin-de-fer. Досега само веднъж бе играл в Кан — вечерта, когато даде на Уодли триста долара назаем и когато Мърфи му препоръча да се откаже от мисълта да поставя „Трите хоризонта“. Той се усмихна на себе си, припомняйки си тогавашния разговор с Мърфи по телефона. Сядайки на игралната маса, с удоволствие си помисли: „Сега съм тридесет хиляди франка в аванс, мога да се позабавлявам.“

От време на време, преди ново раздаване, Крейг отиваше до Пати. Очите му блестяха възбудено — пред него лежеше солидна купчина жетони. Аз го заразих с нов порок, помисли си Крейг. Но поне ще престане да хленчи за Ан.

На масата срещу него се освободи едно място и една пълна дама го зае. Тя беше в бяла копринена рокля, разкриваща раменете и голяма част от пищния й бюст. Разкошна прическа, голямо количество грим край очите. Несъразмерно тънки устни на кръглото, сякаш лакирано лице, драматично надебелени с блестящо яркочервено червило. Солидно почернялата кожа по раменете и гърдите блестеше като намазана с масло. Пръстите, с дълги извити малинови нокти, бяха отрупани с брилянти, които Крейг — той не беше експерт в тази област — прие за истински. Дамата пренесе от друга маса купчина големи жетони и разстилайки ги в геометричен ред пред себе си, ги потупваше с дългите си лакирани нокти. Тя погледна Крейг и се усмихна — лукаво и без всякаква топлота.