Ъруин Шоу - Вечер във Византия

Крейг се отдалечи от критика. Не беше дошъл тук да си губи времето с Мъри Слоун. Той започна да си пробива път към мястото, където седяха Гейл и Хенеси, и се натъкна на Корели, италианския актьор, който бе седнал по момчешки направо на пода със своите неизменни две спътнички и показваше зъбите си. Крейг не можеше да си спомни тези ли бяха двете момичета, с които го бе видял, или други. Корели също пушеше марихуана с момичетата. Едната от тях пое дим и възкликна:

— Истински марокански рай!

Крейг се спъна в протегнатия крак на Корели, а той, мило усмихвайки се, се обърна към Крейг:

— Елате при нас, господин Крейг. Моля ви, елате. Вие имате simpatico 44 44 Симпатично (итал.). — Б.пр. лице. Нали е истина, че господи и Крейг има simpatico лице, момичета?

— Molto simpatico 45 45 Много симпатично (итал.). — Б.пр. — потвърди едно от момичетата.

— Извинете — каза Крейг, стараейки се да не настъпи някого по пътя си към Хенеси и Гейл. — Моите поздравления, Хенеси. Чух, че сте сразили всички днес.

Хенеси се усмихна приветливо, опита се да се изправи, но падна на дивана.

— Аз обезсмъртих себе си днес. Ставам новия Сесил Б. Де Мил 46 46 Прочут американски кинорежисьор. — Б.ред. . Хубава вечер, нали? Пиене, хашиш, слава и поздравления от дирекцията.

— Здравей, Гейл! — поздрави Крейг.

— А, самият Малкълм Харт — отвърна Гейл.

Крейг не можеше да разбере пияна ли е или упоена.

— Какво, какво казваш? — недоволно изломоти Хенеси. — Нима съм поканил още някого?

— Това е наша шега с Гейл.

— Голямо момиче е това дете — заяви Хенеси, потупвайки Гейл по ръката. — Пои ме през цялата вечер, докато на Лазурния бряг се решаваше моята съдба. Непрекъснато ме питаше за предишния ми живот. От времето на робството. Любител-боксьор, шофьор на камион, дубльор-акробат, тласкач в билярдна, барман, рекламен агент… Какъв съм бил още, скъпа?

— Автомеханик, работник във ферма…

— Точно така — Той я погледна сияещ — Знае всичко точно. Завършена американска посредственост. Аз съм знаменит и тя се кани да ме прави още по-знаменит, нали, скъпа? — Той й подаде цигарата си и тя, затваряйки очи, пое дълбоко дим.

Това събиране не е за мен, каза си Крейг.

— Лека нощ — рече той. Гейл отвори очи и бавно издиша сладникавия дим. — Исках само да ви кажа, че утре излитам за Ню Йорк.

— Пътешественик! — възкликна Гейл, връщайки цигарата на Хенеси. — Лека нощ, пътешественико.

Събуди го звъненето на телефона. Имаше усещането, че въобще не е спал, а е сънувал един от онези сънища, когато човек мисли, че бодърствува, а всъщност спи. Той напипа с ръка слушалката и я вдигна.

— Аз чуках, чуках. — Това беше гласът на Гейл. — И никакъв резултат. — Гласът й също звучеше така, сякаш го чуваше в съня си.

— Колко е часът?

— Три часът сутринта. Всичко е наред. Качвам се горе.

— В никакъв случай.

— Аз плувам, плувам. Жестока съм. Изпитвам красива жестокост да докосна устните на моята вярна любов.

— Ти си в транс — каза той.

Тя се изкикоти.

— Да, в транс! Красив транс. Красива жестокост. Остави вратата отворена.

— Иди си вкъщи и легни да спиш.

— Имам една цигара. Чудесен марокански хашиш. Остави вратата отворена. Ще поплуваме заедно в най-красивия марокански рай.

Той не знаеше какво да прави. Сега беше окончателно разсънен. Познатият галещ нежен глас го вълнуваше. Незабелязано се промъкваше по електрическите вериги на нервите му.

Гейл отново се изкикоти.

— Ти се разпадаш. Моята истинска любов се разпада. Идвам горе. — Чу се щракане от затварянето на телефона.

Той се позамисли малко, спомняйки си ласките й. Млада момичешка кожа. Меки безсрамни ръце. За първи и последен път ще разбере това, което целият останал свят знаеше за наркотиците. Както и да се чувствуваше Гейл сега, тя беше безусловно щастлива. Какво ще загуби, ако узнае тази тайна и за час-два изпадне в блажено състояние? След двадесет и четири часа ще бъде вече на друг континент. Той никога повече няма да я види. Утре започва нов, порядъчен живот. Оставаше му само една нощ да вкуси насладата на хаоса. Той знаеше, че даже ако не отвори вратата, нощта за него все едно е загубена. Стана от леглото и отключи. След това легна върху завивките и зачака.

Чу как вратата се отвори и се затвори, чу как тя влезе в спалнята.

— Шт… моя истинска любов — прошепна тя.

Той лежеше неподвижно, слушайки как тя се съблича в тъмнината, видя за секунда лицето й, когато запали клечка кибрит. Приближи се до леглото и без да го докосва, сложи възглавницата зад гърба си и седна до него по турски. Светещата точка в ръцете й ставаше по-голяма, когато тя теглеше от красивия марокански тютюн. Тя му подаде цигарата.