Ъруин Шоу - Вечер във Византия

— Става ми по-леко, когато разговарям с вас, господин Крейг. Това е като някаква връзка между мен и Ан. Не бих искал да се натрапвам, но ще ми окажете чест, ако приемете да вечеряте с мен тази вечер.

— Благодаря, Бейард. — Крейг реши, че следва да заплати семейния дълг на вежливост. — С голямо удоволствие.

Отзад някой го потупа по рамото. Обърна се и видя Гейл — в същата рокля на цветя, с която бе на вечерята у Клайн. Известно време мълчаха, гледайки се един друг.

— Поръчайте ми нещо да пия — най-после проговори тя.

— Познавате ли Бейард Пати? — попита Крейг. — Гейл Мак…

— Да, познаваме се — прекъсна го Гейл. Мъжът, който седеше до Крейг, слезе от високото столче. Гейл седна на освободеното място и постави чантата си на бара.

— Добър вечер, госпожице МакКинън — поздрави Пати. — Запозна ни Ан — обясни той на Крейг.

— Ясно. — Присъствието на Пати бе съвсем нежелано за Крейг. — Какво ще пиете? — обърна се той към Гейл.

— Шампанско, моля. — Тя изглеждаше съвсем млада, скромна, сякаш никога в живота си не бе пила шампанско и бе неспособна да попита един мъж дали по-добре се сваля от майка си.

Крейг поръча шампанско.

— Бейард казва, че Ан е заминала тази сутрин. Вие знаете ли нещо?

Гейл го погледна странно и нищо не отговори, само си премести чантата.

— Не — отговори тя най-накрая. — Нищо. Хубаво ли прекарахте в Марсилия?

— Откъде знаете, че съм бил в Марсилия?

— Всички ваши ходове се нанасят на карта. Клайн не беше на себе си, защото не можеше да ви открие.

— Марсилия е очарователен град. Препоръчвам ви и вие да отидете там — каза Крейг. — Да, прекарах много добре.

Гейл бавно отпиваше от шампанското.

— Имате ли намерение да останете в Кан, господин Пати?

— Наричайте ме Бейард, моля. Не съм сигурен. Не съм сигурен в нищо.

— Ние с Бейард ще вечеряме заедно. Искате ли да се присъедините към нас? — предложи Крейг.

— Съжалявам, няма да мога. Чакам Лари Хенеси. Тази вечер показват филма му, той много се вълнува и едва ли ще седи до края. Обещах му да вечерям с него и да му съчувствувам. Така че може би ще отложим за някой друг път? — Тя говореше с безразличен, нарочно предизвикателен тон.

— Може би — отговори Крейг.

— След прожекцията в неговия апартамент се събира народ — съобщи Гейл. — Сигурна съм, че ще му бъде приятно да ви види там вас двамата.

— Ще видим какво ще ни бъде настроението — отговори уклончиво Крейг.

— Готвя статия за него. От другата статия, изглежда, нищо няма да се получи. Той е прелестен човек. И удивително лесно се общува с него… — Тя отпи от чашата. — А работата с някои е като водене на каруца по нанагорнище. А, ето го и него! — Тя помаха с ръка. — Боже, там го е обсадила тълпа досадници. Ще отида да го отърва. Благодаря за шампанското. — Тя се смъкна от стола и тръгна към вратата, където стоеше Хенеси, оживено разговаряйки с две жени, и, изглежда, никак не скучаеше.

— Неприятно ми е да ви кажа това, господин Крейг — започна Пати, — при това познавам момичето едва от вчера, но имам чувството, че тя оказва лошо влияние на Ан.

— Те почти не се познават — възрази Крейг. — Виж какво, трябва да се кача в стаята да взема един душ и да се преоблека. След половин час ще се срещнем във фоайето.

— Как мислите, трябва ли да сложа костюм? — попита Пати.

— Да — отговори Крейг. Нека и той да се поизмъчи тази вечер, като върже на бичия си врат вратовръзка. Крейг плати на бармана за тримата и излезе през вратата, водеща към терасата, а не през тази, до която седеше Хенеси, който разговаряше весело, прегърнал Гейл МакКинън през раменете.

Той слезе долу във фоайето почти след час. Преди да започне да се облича, взе един екземпляр от „Трите хоризонта“ и го прелисти. Съзнанието, че други хора са го прочели, че им е харесал и сега може да започне сложният и изнурителен процес на неговото превъплъщение на екрана, накара Крейг да погледне на труда си с други очи. Четейки, той неволно изпита познатото вълнение. Сценарият не му се струваше скучен. В главата му валяха идеи: кои актьори да покани, какви промени в текста да се направят, какви операторски прийоми да се използуват, какъв музикален съпровод да се даде на тази или онази сцена. Той с усилие се откъсна от ръкописа, избръсна се, взе душ и се облече. Не можеше да остави бедния Бейард Пати — изоставен от всички и жалък в своя костюм — да го чака цяла нощ във фоайето.

Поведението на Ан предизвика у него чувство на досада, но нищо повече. Всъщност той не се безпокоеше за нея. Тя е вече голямо момиче и може да се грижи за себе си. С Пати е постъпила жестоко, а той самият не беше жесток и не одобряваше това. Така и ще й каже, когато я види. Разбира се, това е чудовищно — да спиш с момчето, а на следващата сутрин да изчезнеш, но тя не бе първото момиче, което се е поддало на влечението, а после бяга от усложнения. Това се случва и с мъжете. В това число и с членовете на семейството, ако е за въпрос.