Ъруин Шоу - Вечер във Византия

— Господин Крейг?

— Да.

— Аз съм Бейард Пати.

— Да?

— Искам да кажа… аз съм приятелят на Ан. От Калифорния.

— А, здравейте. — Крейг протегна ръка и Пати я стисна. Имаше огромна и силна длан.

— Много ми е приятно да се запознаем — тъжно каза Пати.

— Къде е Ан? — попита Крейг. — Хайде да я вземем и да отидем да пием.

— Затова исках да поговоря с вас, господин Крейг. Ан не е тук. Заминала е.

— Как така заминала? — рязко попита Крейг.

— Просто е заминала. Днес сутринта. Оставила ми е бележка.

Крейг се обърна към портиера.

— Напуснала ли е хотела моята дъщеря?

— Да, Monsieur! — отговори портиерът. — Тази сутрин.

— Остави ли новия си адрес?

— Не, Monsieur.

— Пати! Каза ли ви къде е заминала?

— Не, господине. Наричайте ме Бейард, моля. Просто е изчезнала.

— Почакайте ме тук, Бейард — каза Крейг. — Може би е оставила бележка в моята стая.

Но в стаята също нямаше нищо. Той отново слезе долу. Пати чакаше при портиера. Той приличаше на грамадно вярно рошаво куче, порода нюфаундлънд.

— Има ли нещо? — попита Пати.

Крейг поклати глава.

— Странно момиче! — възкликна Пати. — Аз съм тук едва от вчера. Летях над полюса.

— Изглежда, и за двама ни ще е добре да пийнем — предложи Крейг. Той се почувствува джудже до този огромен младеж, крачейки с него по коридора на бара. Пати бе в сини джинси, трикотажна блузка, а над нея — светлокафяво яке. Той понакуцваше леко и с това още повече се открояваше сред мъжете във вечерни костюми и дамите със скъпоценности.

— Виждам, че все още куцаш — забеляза Крейг.

— Значи вие знаете — с учудване забеляза Пати.

— Ан ми каза.

— Какво друго ви каза за мен? — попита Пати с тон на обидено дете, който не отиваше на масивната му фигура.

— Нищо особено — дипломатично отговори Крейг. Той, разбира се, нямаше намерение да повтаря това, което му бе казала Ан за този брадат младеж от Сан Бърнардино.

— Тя каза ли ви, че искам да се оженя за нея?

— Струва ми се, да.

— Вие, разбира се, не намирате нищо ужасно или порочно в това, че човек иска да се ожени за момичето, което обича, нали?

— Не.

— Полетът през полюса ми струва цяло състояние — каза Пати, — а я видях само за няколко часа, даже не ми позволи да отседна в този хотел, и изведнъж — тряс! — бележка: „Заминавам, сбогом.“ Как мислите, ще се върне ли тук?

— Нямам никаква представа.

Всички маси се оказаха заети, така че трябваше да стоят в тълпата пред бара. Тук имаше много познати лица. „Помнете ми думата — казваше някакъв младеж, — английската кинематография си е подписала смъртната присъда.“

— Може би трябваше да сложа костюм — съжали Пати, оглеждайки се неуверено наоколо. — Просто е необходимо. На такова разкошно място.

— Не е задължително — успокои го Крейг. — Сега никой не обръща внимание на това как са облечени хората. В продължение на две седмици тук има пълна свобода на нравите.

— Така се говори — мрачно отбеляза Пати. Поръча си мартини. — Едно е хубаво на моя крак: мога да пия мартини.

— Не разбирам.

— Искам да кажа, сега мога да не се грижа за спортната форма и прочие глупости. Да ви кажа истината, господин Крейг, когато ми изпращя коляното, се зарадвах, страшно се зарадвах. Да ви кажа ли защо?

— Да, кажи. — Крейг си пиеше бавно уискито и забеляза, че Пати изпи на една глътка половината от своето мартини.

— Разбрах, че няма да играя повече футбол. Това е игра за зверове. А да го изоставя — с моята сила — не ми стигаше кураж. И още нещо, когато чух как изпращя, си помислих също: „Сега, Виетнам ще мине без мене.“ Вие считате ли, че това не е патриотично?

— Не — отговори Крейг.

— Когато ме изписаха от болницата — продължи Пати, изтривайки мократа от мартинито брада с опакото на дланта си, — реших най-после да направя предложение на Ан. Вече нищо не пречеше на нашата женитба. Само че тя… В гласа му се усещаше горчивина. — Какво има против Сан Бърнардино, господин Крейг? Каза ли ви?

— Доколкото си спомням, не.

— Тя ми е представила доказателства за своята любов — заяви с войнствен тон Пати. — Най-убедителното доказателство, на което е способна една девойка. Вчера следобед също.

— Да, тя спомена нещо такова — каза Крейг, макар че съобщението на Пати относно вчера следобед го изненада. Неприятно го изненада. „Най-убедителното доказателство.“ А какво доказателство представи той вчера в Мейраг? Този момък все още ползува речника на викторианската епоха. Беше трогателно. А Ан не подбираше много щателно думите си, когато говореше на тази тема.