Ъруин Шоу - Вечер във Византия

— Ти си ми необходим — отговори Крейг. — Нима това не ти е ясно? Аз трябваше да ти кажа, че съм написал сценария.

— Какво значение има това? Макар че, разбира се, ти не постъпи по най-добрия начин с мен. След толкова години съвместна работа.

— Аз си имам свои проблеми. Знаеш някои от тях.

— Това е вярно — съгласи се Мърфи. — И има един голям проблем, в който можех да ти помогна… трябваше да ти помогна… и отдавна… А аз не ти помогнах.

— За какво става дума?

— За твоята проклета жена.

— А ти какво можеше да направиш?

— Можех да те предупредя. Аз знаех какво става.

— Аз и сам знаех — каза Крейг. — В общи линии. Със закъснение. Но знаех всичко.

— Ти все пак разбра ли защо прави така? — попита Мърфи. — Нали не е нимфоманка? Не защото не може да се контролира. Не е от тези, които се хвърлят в леглото с първия разносвач на продукти по домовете, за бога!

— Не, не е.

— Не си ли се замислял върху това какви хора си избираше за партньори?

— Всъщност не.

— Ако това ти е неприятно, Джес, ще спра.

— Да, неприятно ми е. Но говори.

— Тя винаги избираше твои приятели. Тези, които се възхищаваха от теб, тези, с които ти работеше, тези, от които ти се възхищаваше.

— Не мога да кажа, че съм безумно възхитен от последния й партньор.

— Той също не се появи случайно — настоя Мърфи. — Този човек преуспява, преуспява в нещо, което ти не умееш, и на теб ти е неприятно, че не умееш. Ти си се обръщал към него за съвет, доверявал си му финансовите си дела. Разбираш ли?

— Донякъде, да — отговори Крейг.

— И всички тези хора винаги искаха да те виждат, да те слушат, ти беше в центъра на вниманието. А тя винаги оставаше на заден план. За нея имаше само един начин да се изяви — и тя се възползува от него.

— И тя се възползува от него — кимна Крейг.

— Аз отдавна забелязах това — продължи Мърфи. — И Соня също. А когато все още можеше да се предприеме нещо, си мълчах, аз те оставих сам да решаваш този проблем. И с какво изкупих вината си? — Той поклати съкрушено глава. — Прибавих ти още един проблем. — Той имаше уморен вид, тялото на седалката на стария малък автомобил изглеждаше смалено и някак си отпуснато, гласът му звучеше изтощено, лицето му, по което пробягваха сенки от дърветата покрай шосето, бе печално.

— Не си ми прибавил никакви проблеми — рязко възрази Крейг. — Ти си мой приятел и партньор, в миналото направи чудеса за мен и, предполагам, ще правиш и занапред. Не зная какво би станало с мен, ако те нямаше.

— Агентът-посредник е мишена за присмех — въздъхна Мърфи. — А аз съм шестдесетгодишна мишена за присмех.

— Никой не мисли така за теб — успокои го Крейг. — Аз не мисля така, а сигурно и хората, които имат работа с теб. Така че не хленчи. — Бе му неприятно да види Мърфи в такова настроение. Човека, който никога не губеше присъствие на духа, увереността в силите си, решителността в съжденията и който считаше това за свой стил, дори за свое жизнено кредо.

— Ако искаш, Джес, ще отложа пътуванията до Рим и Лондон и ще дойда с теб до Ню Йорк.

— Това не е необходимо — възрази Крейг. — Напротив, твоите позиции ще се засилят, когато там разберат, че трябва да те чакаме.

— Само не прави никакви отстъпки, докато не пристигна. — Гласът на Мърфи укрепна. — Дръж се твърдо. Нека да обмисля всичко до сутринта. — Утре ми кажи всичките си желания и ще обмислим кое и как може да се постигне.

— Така е по-добре — одобри Крейг. — Затова помолих Клайн да те повика на нашата среща.

— Господи! — високо възкликна Мърфи. — Само да знаеш колко ми е неприятно да делим с този шмекер комисионните.

Крейг се засмя. Засмя се и Мърфи, изправяйки се в седалката, и смехът му отекна в малката кола.

Но когато стигнаха „Карлтън“, той каза:

— Джес, нямаш ли излишен екземпляр от сценария? Искам да го прочета — просто за да разбера колко глупав съм понякога.

— Утре ще ти дам. Поздрави Соня.

Когато Мърфи излезе от симката и се отправи към своята кола, видът му беше величествен, властен и застрашителен — вид на човек, чийто път не всеки би се осмелил да пресече. Крейг се усмихна неволно, гледайки как неговият приятел хлътна в своя голям черен мерцедес.

Фоайето на хотела беше пълно с народ: мъже в смокинги и дами във вечерни тоалети се събираха за вечерната прожекция на фестивала. Промъквайки се към портиера, Крейг машинално се озърташе, търсейки с очи Гейл. Имаше много познати лица и сред тях — Джо Рейнълдс, но Гейл не се виждаше. Синините на Рейнълдс бяха започнали да избледняват, но външността му от това не бе станала по-привлекателна. Той разговаряше оживено с Елиът Стайнхарт. До асансьора бе застанал висок и едър младеж с руса брада и Крейг почувствува върху себе си втренчения му поглед. Докато си прибираше пощата и ключа от апартамента, младежът приближи до него.