Ъруин Шоу - Вечер във Византия

— Дяволите да ви вземат, Джес! — крещеше Клайн по телефона. — Десет пъти се опитвах да се свържа с вас по телефона. Къде сте сега?

— В Касис — отговори Крейг. Бе спрял да обядва там по пътя и позвъни от ресторанта на самото пристанище. Пристанището бе малко като играчка. Сезонът не бе започнал още и градчето имаше сънен, пуст вид с лодките, покрити със зимни брезенти. Беше по обед.

— В Касис — повтори Клайн. — Точно когато ти е нужен един човек, той се оказва в Касис. Къде е този дяволски Касис?

— Между Марсилия и Кан — отговори Крейг. — А защо искахте да говорите с мен?

— Изглежда, че ще имам договор за вас. Исках да поговорим. Кога ще пристигнете?

— След три-четири часа.

— Ще чакам — каза Клайн. — Никъде няма да излизам цял следобед.

— Можете ли да ми направите една услуга? — помоли Крейг.

— Каква?

— Може ли да позвъните на Мърфи и да го помолите да бъде при вас в пет часа? — Стори му се, че от другия край на линията Клайн се задави, даже се закашля от смущение.

— За какво ви е Мърфи? — попита той най-накрая.

— Искам да му пощадя честолюбието, доколкото това е възможно.

— Това е ново нещо: клиент да иска да щади честолюбието на агент-посредник — удиви се Клайн. — Бих искал да имам няколко такива клиенти.

— Аз не щадя агент, а приятел — възрази Крейг.

— Мърфи, разбира се, е чел ръкописа — каза Клайн.

— Разбира се.

— И не поиска да се заеме с него.

— Не.

— Е, какво пък — неохотно се съгласи Клайн. — Щом настоявате.

— Мисля, че така ще бъде по-добре във всички отношения. Но ако не искате някой да ви наднича през рамото, когато работите…

— По дяволите — изруга Клайн. — Ако ще и самият папа да ме гледа през рамото. Добре, ще позвъня на Мърфи.

— Добър човек.

— Такъв съм. Макар че други говорят обратното.

— В пет часа ще бъда при вас — обеща Крейг и окачи слушалката. Всъщност той помоли да извика Мърфи не само от приятелско разположение към него. Искаше и Мърфи да присъствува на началните преговори за договора. Себе си считаше за лош защитник на собствените си интереси, не обичаше и не умееше да се пазари, и Мърфи бе винаги следял всичко да бъде в ред при сключване на договори. Още повече че сегашните преговори обещаваха да бъдат сложни. Истина е, че не е написал „Трите хоризонта“ заради парите, които би могъл да изкара от него, но от дългогодишен опит знаеше, че колкото повече ти платят, толкова по-лесно после ще отстояваш позицията си по други въпроси. Макар че старата формула „парите против изкуството“ продължаваше да действува в много случаи, той намираше, че в кинематографията, по отношение на него самия, по-точна би била формулата „парите множат изкуството“.

Крейг излезе на улицата и седна на една маса, от която се виждаше пристанището. Той беше единственият посетител в ресторанта. Беше приятно така, сам, с лице към малкото, окъпано в слънце синьо пристанище, с мисълта за предстоящия обяд и Клайн, който щеше да го чака целия следобед всичко това му действуваше успокояващо. Поръча си пастис в чест на рибарите и винарите на Касис и се зае да изучава бавно менюто.

Поръча си dorade 41 41 Вид средиземноморска риба (фр.) — Б.пр. и бутилка сухо бяло вино, а междувременно си пиеше на бавни глътки пастиса. Сладникавият му вкус го караше да чувствува близостта на Средиземно море, извика в паметта му дните, прекарани в безделие. Времето, прекарано с Констънс, му повлия благотворно. Помисли си за нея с нежност. Знаеше, че ако използува думата в нейно присъствие, тя щеше да изпадне в ярост. Няма значение. Хубава дума е. Хората не се отнасят един към друг достатъчно нежно. Те си казват, че се обичат, а в действителност само се стремят да се използуват един друг, да се покровителствуват, да властвуват един над друг, да се терзаят, да се унищожават, да плачат един за друг. А те с Констънс, ако не винаги, то в повечето случаи се наслаждаваха един на друг и думата „нежност“ бе подходяща за техните отношения, както и всяка друга. Прогонваше от себе си мисълта за Сан Франциско.

Каза на Констънс: „Обичам те“ — и на Гейл бе казал: „Обичам те“ — и в двата случая бе казал истината. Възможно е тези думи да се отнасяха и за едната, и за другата едновременно. Тук, под слънчевите лъчи, над чаша млечнобяла студена южна напитка, това му се стори напълно възможно.

Не можеше да отрече и това, че му доставяше голямо удоволствие да седи и гледа безлюдното пристанище, знаейки, че такъв зает човек като Уолтър Клайн му е звънил десет пъти вчера и сега с нетърпение го очаква да пристигне. Предполагаше, че бе загубил способността да се наслаждава на властта, но сега не без удоволствие разбра, че не е така.