Ъруин Шоу - Вечер във Византия

— Вероятно си прав — неуверено се съгласи тя.

— А в този хотел можеш да издъхнеш. Толкова е шумно, че няма да заспим.

— Не мислех, че си дошъл тук да спиш.

— Ти ме разбираш.

Тя отново се усмихна.

— Къде да отидем? Само не в Кан.

— Забрави за Кан. Има едно местенце, за което съм чувал. Едно село, наречено Мейраг. Някой ми е разказвал за него. Това е бивш замък на хълм. На по-малко от два часа път оттук.

— Бил ли си с някого вече там?

— Не — честно отговори той.

— Тогава да вървим към Мейраг.

Те събраха багажа бързо — за любов нямаше време. Докато стигнат до Мейраг, щеше да се стъмни. Той се боеше, че телефонът ще звънне, преди да са напуснали стаята. Но телефонът не звънна. Касиерът на хотела бе недоволен, но не започна да роптае. Бе свикнал с внезапните заминавания на гостите на хотела.

— Разбирате, мосю — обясни той на френски, — че трябва да платите за цяло денонощие.

— Да — отговори Крейг и плати и двете сметки. Това бе най-малкото, което можеше да направи за американския младеж, попаднал в ръцете на френската полиция.

По улиците имаше голямо движение и Крейг трябваше да кара внимателно. Нямаха възможност да разговарят, докато не излязоха от града на шосе, водещо на север към Екс-ан-Прованс.

Крейг приведе мислите си в ред. Вярност, бащински задължения, кариера, жена му, дъщеря му, Клайн, Гейл МакКинън. Майката на Гейл МакКинън. Може и не в този ред.

Констънс седеше до него, късите й коси се развяваха от вятъра, устните й бяха полуотворени в лека усмивка, пръстите й лежаха на коляното му.

— Обичам да пътешествувам с теб — призна тя. Бяха ходили заедно в долината на Лоара, в Нормандия и в Лондон. Кратки, прекрасни пътешествия. Даже по-скромни, отколкото бе това. Но не можеше да каже доволен ли е или не, че тя бе отказала да отиде с него в Кан.

— Разговаря ли с Дейвид Тейкмън?

— Да.

— Той е хубав човек, нали?

— Много. — Реши да не й казва какво му бяха съобщили за стареца. На марсилското шосе е по-добре да не се говори за смърт. — Казах, че ще се видим. Неговите планове са неясни засега. — Той побърза да прекъсне разговора за Дейвид Тейкмън. — Всъщност има друг, който може да се заинтересува от сценария. Вероятно ще разбера всичко, когато се върна в Кан. — Крейг подготвяше Констънс за мисълта, че скоро ще замине. Констънс свали ръката си от коляното му.

— Разбирам — каза тя. — Други новини? Как е дъщеря ти?

— За нея мога да разказвам цяла нощ. Уговаря ме да зарежа киното. Съвсем. Казва, че е жестоко и непостоянно и че хората там са ужасни.

— Убеди ли те?

— Не съвсем. Макар че съм съгласен донякъде с нея. То е действително жестоко и непостоянно и повечето хора са действително ужасни. Но работата е там, че и другаде в живота не е по-добре, а може би е и по-зле. В армията например за един ден можеш да видиш повече подлизурство и лицемерие, отколкото във всичките студии на Холивуд за една година. И в политиката, и в търговията със замразено месо е същото — конкуренция и двуличие, даже киностудиите са къде по назад. А що се отнася до крайния продукт, той не носи повече вреда от генералите, сенаторите и вечерите по рецепта на телевизията.

— Доколкото те разбирам, казал си й, че оставаш в киното.

— Общо взето, да. Ако има такава възможност.

— Тя остана ли доволна от такъв отговор?

— Хората на нейна възраст, струва ми се, считат, че да си доволен, значи да предаваш поколението си.

Констънс се засмя печално.

— Господи, всичко това ми предстои с моите деца.

— Да, точно така е. След това дъщеря ми ми каза, че е била при майка си. — Той усети как Констънс леко се стегна. — И майка и й казала, че е била при теб.

— О, господи! — възкликна Констънс. — Нямаш ли някоя скрита бутилка тук?

— Нямам.

— Да спрем ли някъде да пийнем?

— Бих предпочел да не пийвам — отговори той.

Констънс се отдръпна към вратата.

— Не исках да ти казвам.

— Защо?

— Боях се да не се разстроиш.

— Вярно е, разстроих се.

— Твоята жена е красива.

— Само че е постъпила много некрасиво.

— Изглежда, да. Моите Младежи в кантората се наслушаха на воля. — Констънс сви рамене. — Не зная как бих се държала аз, ако съм живяла с един мъж повече от двадесет години и той ме остави заради друга жена.

— Аз не я напуснах заради друга жена — възрази той, — а заради нея самата.

— Жените трудно вярват на това — каза Констънс. — Която и да е жена на нейната възраст, ако изпадне в същото положение, едва ли би се държала по-разумно. Тя иска да се върнеш и ще направи всичко, за да те върне.