Ъруин Шоу - Вечер във Византия

Докато чакаше телефонистката да го свърже с „Карлтън“, отиде да се избръсне и вземе душ. Трябва да се представи на Констънс в най-добър вид и да ухае на хубаво. Поне това.

Когато телефонът иззвъня, трябваше да изскача изпод душа. Чакайки да го свържат със стаята на Ан, той се загледа в мокрите стъпки по изтрития килим и си помисли: поне не съм дюстабанлия. На човек е присъщо да бъде суетен. Даже и по най-идиотски повод.

Телефонът в стаята на Ан не отговаряше. Ако се нуждаеше от съвет, тя го получаваше от някой друг. Най-вероятно от Гейл. Интересно какво ще разкаже Гейл на дъщеря му, и колко подробно? Ами ако разкаже всичко? Какво всъщност е това всичко? Впрочем сега му беше безразлично.

Той се върна в банята и постоя под студения душ, за да се изплакне от сапуна. След това бързо се изтри и се облече. Добре би било да си пийна малко, реши той. Не бе донесъл бутилка със себе си, така че трябваше да отиде до бара. Това в известна степен е и от малодушие, призна си той. Не искаше да дочака Констънс в стаята, защото тя вероятно ще си помисли, че той ще я поведе веднага към леглото. Не е способен на това днес.

В бара горяха матови кървавочервени светлини. Двама японци в еднакви тъмни костюми се бяха надвесили над дебела купчина листове с текстове, отпечатани на циклостил, и оживено полушепнешком разговаряха за нещо на японски. Канеха се да бомбардират пристанището в Марсилия ли? Чудно как е могъл на младини да ненавижда такива дребни, акуратни, вежливи хора.

Бандзай! 39 39 Ура (японски). — Б.пр.

Пиеше второто уиски, когато в бара влезе Констънс. Червеният цвят явно не отиваше на лицето й. Той стана и я целуна. Косите й бяха малко влажни от жегата. Не биваше да забележи това.

— Изглеждаш чудесно — възхити й се той. Всичко останало можеше да почака.

— Добре дошъл, добре дошъл! — поздрави тя.

В тези думи звучеше ехо, което предпочиташе да не бе чул.

— Искам „Том Колинс“ — помоли тя. — Той умее да го приготвя. — Тя кимна на бармана. Значи е идвала вече тук. С кого? Стори му се, че е плакала.

Той й поръча коктейл и още едно уиски за себе си.

— Кое по ред? — с усмивка попита тя.

— Само трето. — Не само Ан е загрижена за това, че пие много. Другият месец ще се откаже. Ще пие само вино.

— Знаех, че ще те намеря в бара — каза тя. — Даже не си правих труда да питам портиера.

— Нямам никакви тайни от теб повече — засмя се той. — Това е лош признак.

— Имаш още много тайни — възрази тя. — Така че не се бой. — Тя взе чантата в ръцете си, постави я на колене и пръстите и нервно завъртяха закопчалката.

— Ти какво правиш в Марсилия все пак? — попита той. Клайн му бе задал същия въпрос. Градът имаше един милион жители. Нима те всяка сутрин се питат един друг какво правят в Марсилия?

— Един от моите мили Младежи има неприятности. — Тя винаги произнасяше думата младеж с главна буква. — Полицията го арестувала в Старото пристанище с два фунта хашиш в раницата. Пуснах в действие някои връзки и в Париж ми казаха, че ако дойда сама и очаровам местните власти, то вероятно до края на този век ще успея да измъкна идиота от френския затвор. Вече цял следобед сипя наляво и надясно чара си. Бащата на Младежа освен това обеща да преведе телеграфически от Сент Луис небезинтересна сума пари в полза на френското управление за борба с наркотиците. Ще видим какво ще излезе от това. Най-малко още два дни трябва да вися тук. Боже, ужасно ми се пие. И ужасно се радвам, че те виждам. — Тя протегна ръце и здраво стисна пръстите му. Какви силни ръце и какви гладки длани имаше! Толкова тъничка, а толкова силна и гладка. Въпреки че косите й бяха влажни от пот. Открито и умно лице, ясните весели зелени очи, сега като че ли потъмнели от червената светлина, гледат с изпитателен поглед. Много мъже се стремят да спечелят нейната благосклонност. Така са му казвали негови приятели. А и тя самата не криеше. Добра в службата си. Тежък характер, слънчева усмивка; лесно обидчива и готова всеки момент да обиди в отговор. С нея мъжете винаги имат над какво да се замислят. Не приема нищо без доказателства. Колко мъже е изоставила? Някой ден трябва да я пита за това. Но не в Марсилия.

Те се чукнаха за наздравица. След като отпи голяма глътка, тя каза:

— Имам нужда от това. Сега разказвай за всичко.

— Не мога — отказа той. — Обградени сме от японски шпиони. — Отлагай с помощта на шеги.

Тя се усмихна.

— Доволен ли си, че дойде?

— Цял живот съм мечтал за среща с любимата в Марсилия. И тъй като тази мечта се сбъдна вече, хайде да се преместим на някое друго място. Ти така или иначе трябва да чакаш — така че няма никакъв смисъл да стоим тук. Ако дойдат парите от Сент Луис, ще те известят.