Ъруин Шоу - Вечер във Византия

— Няма да ме върне. Оскърби ли те?

— Естествено. Хайде да говорим за нещо друго. Сега сме на почивка.

— Моят адвокат казва, че заплашва да използува твоето име в бракоразводното дело — продължи Крейг. — Мисля, че тя в крайна сметка няма да направи това, защото ще й платя да мълчи. Но все пак реших, че е по-добре да те предупредя.

— Не харчи пари заради мен — възрази Констънс. — Моята репутация ще издържи.

Той се засмя вяло.

— Срамно е, като си помислиш — някой беден френски детектив е преседял цяла нощ под прозореца ми, докато ние с теб, двамата немлади вече хора, сме се отдавали на буйна страст. — В тона й се усещаше насмешка и горчивина. Крейг разбра, че жена му е постигнала поне частично целта си, устройвайки скандал на Констънс.

— Ти си още млада — каза той.

— Чувствам се млада. Днес. — Те минаха покрай пътеуказател — Екс-ан-Прованс. Певци пеят под звуците на лютни. Любовни турнири.

— Ако има нещо ново, ще ти съобщя — обеща той.

— Да. Дръж ме в течение.

Тя напразно вини мен за всичко, мислеше си той. Впрочем не. Не напразно. В края на краищата Пинелъпи е моя жена. За двадесет и повече години е трябвало да я приуча на вежливо отношение към моите любовници.

От страничния път изскочи кола и той трябваше да удари рязко спирачки. Констънс полетя напред и се опря с ръце на предното стъкло.

— Искаш ли аз да карам? — попита тя. — Цял ден си зад волана — сигурно си изморен.

— Не съм изморен — отговори кратко той и натисна газта, макар че знаеше, че и бездруго кара много бързо. В този момент, седнал в колата, не се чувствуваше на почивка.

Хотелът беше бивш замък на върха на гористия хълм. Беше топло и седнаха да вечерят на открито — на покрита с плоски камъни тераса с изглед към долината, под светлината на свещи. Храната беше превъзходна, изпиха две бутилки вино и завършиха вечерята с шампанско. На такова място и след такава вечеря започваш да разбираш защо трябва непременно да прекараш част от живота си във Франция.

След вечеря прекосиха малката горичка, осветена от лунната светлина, и отидоха в селото. Пиха кафе в едно малко кафене, където съдържателят беше написал резултатите от футболните мачове през седмицата на една малка дъска.

— Даже и кафето е отлично — забеляза Крейг.

— Даже всичко — добави Констънс. Беше в синя ленена рокля — знаеше, че той обича синия цвят. — Доволен ли си, че дойде тук? — попита го тя.

— Аха.

— С мен?

— Знаеш ли… — Той говореше бавно, давайки си вид, че внимателно обмисля въпроса й. — Щом човек веднъж е решил да дойде на такова място, с жена, ти в никакъв случай не си по-лоша от коя да е друга.

— Чудесно. Това е най-приятното нещо, което съм чула през целия ден.

И двамата се разсмяха.

— Кажи „Мейраг“ по букви — помоли той.

— Д-ж-е-с-и-К-р-е-й-г.

Те отново се разсмяха. Тя погледна дъската с резултатите.

— Не е ли чудесно, че отборът на Монако е спечелил?

— Най-важното събитие в моя живот през седмицата — отговори той.

— Ние май много пихме. Не мислиш ли?

— Мисля. — Крейг направи знак на собственика зад бара. — Deux сognacs, s’il vous plait. 40 40 Два коняка, моля (фр.) — Б.пр.

— Освен всичко друго — каза тя, — тук говорят френски.

— Наред с многото други достойнства.

— Днес изглеждаш на двадесет години.

— Следващата година ще гласувам.

— За кого?

— За Мохамед Али.

— Пия за това.

Те пиха за Мохамед Али.

— А ти за кого ще гласуваш?

— За Касиус Клей.

— Пия за това.

Те пиха за Касиус Клей. Тя се кикотеше.

— Колко сме глупави.

— Пия за това. — Той се обърна към бара. — Encore deux cognacs, s’il vous plait.

— Много изразително — каза тя. — На няколко романски езика.

Той я погледна втренчено през масата. Лицето й стана сериозно. Тя протегна ръка и стисна неговата, сякаш да си вдъхне увереност. Беше готов да каже: „Да останем тук седмица, месец. А след тава ще странствуваме цяла година по слънчевите пътища на Франция.“ Но не каза нищо. Само стисна ръката й по-силно.

— Правилно ли произнесох по букви „Мейраг“?

— Никога не си го произнасяла по-добре — отговори той.

Когато се изкачваха по хълма, той я помоли:

— Върви пред мен.

— Защо?

— Искам да се полюбувам на прелестните ти крака.

— Любувай се — съгласи се тя и тръгна напред.

Леглото беше огромно. През отворените прозорци проникваше лунна светлина и се носеше дъх на борове. Лежеше по гръб в сребристия здрач и слушаше как Констънс се движи из банята. Тя никога не се събличаше пред него. Колко е хубаво, помисли си той, че Гейл, за разлика от други жени, не драска мъжа по време на акта. Други го бяха драскали. Той се ядоса на себе си за тази мисъл. Коварната памет, разрушаваща удоволствието на плътта. Стараеше се да си внуши, че няма причини да се чувствува виновен. Днешната среща е едно, а вчерашната — друго. Всяка нощ е единствена по рода си. Той никога не се е клел във вярност на Констънс, нито тя на него.