Ъруин Шоу - Вечер във Византия

И изведнъж сутринта — тази груба шега, тази бележка на масата. Коя, по дяволите, може да е била майка й?

Приближавайки Марсилия, той продължи да кара още по-бавно.

В хотела го очакваше бележка от Констънс. Ще се върне след пет часа следобед, резервирала е стая за него до нейната, целува го. А портиерът му предаде, че е звънил господин Клайн и ще очаква Крейг да му се обади.

Той се качи след служителя в своята стая. Вратата, водеща в стаята на Констънс, бе оставена отворена. Когато служителят си отиде и носачът внесе куфара му, той отиде там. Познатият му гребен и четката за коса бяха на бюрото, на вратата на гардероба висеше познатата рокля от ленен плат — да се изправят гънките. В стаите, отрупани с мебели, беше тъмно и задушно. Въпреки затворените прозорци, от улицата идваше голям шум.

Върна се в стаята си и присядайки на леглото, посегна към телефона. Вдигна слушалката и започна да диктува номера на хотела на Гейл, но веднага се извини и даде номера на Клайн.

На телефона бе самият Клайн. Той никога не се отдалечаваше от телефона на разстояние повече от пет крачки.

— Е, как е нашият велик човек? — попита Клайн. — И какво прави в Марсилия?

— Тук е световният център на хероина — отговори Крейг. — Вие не знаете ли?

— Слушайте, Джес, задръжте за минутка. Трябва да отида на друг телефон. Тук при мен е пълно с народ и…

— Добре — каза Крейг. При Клайн е винаги пълно с народ.

След малко чу щракване — Клайн бе вдигнал другата слушалка.

— Е, сега можем да разговаряме. Вие нали ще се връщате в Кан?

— Да.

— Кога?

— След два дни.

— Надявам се, преди всички да вдигнат котва?

— Ако е необходимо — отговори Крейг.

— Мисля, че ще бъде полезно. Вижте, прочетох ръкописа на този Харт, който ми изпратихте. Харесва ми. Струва ми се, че мога да предприема нещо. Още тук. Тази седмица. Заинтересован ли сте?

— Зависи.

— От какво зависи?

— Още не разбирам какво имате предвид под думата „предприема“.

— Възможно е да успея с един режисьор — обясни Клайн. — Име няма да назовавам, защото той не е дал още окончателен отговор. Но е прочел сценария. За пари засега никакви разговори не са водени. Има и още много неяснотии и прочие… Разбирате ли?

— Да — отговори Крейг. — Разбирам.

— Искам да кажа, че си струва да побързате със завръщането. Но — никакви обещания. Това също разбирате, нали?

— Да.

— И още нещо — продължи Клайн. — Според мен ръкописът се нуждае от дообработване.

— Не съм виждал ръкопис, който да не се нуждае от дообработване — отбеляза Крейг. — Даже Шекспир да дойдеше с ръкописа на „Хамлет“, първият човек, на когото го даде да го прочете, ще каже: „Според мен ръкописът се нуждае от дообработване.“

— Не зная кой е този Харт, но не е Шекспир — каза Клайн. — И имам чувството, че е вложил всичко тук. Искам да кажа, че всеки режисьор, който се заеме да направи филм, сигурно ще пожелае да привлече друг сценарист за изготвяне на втори вариант. Преди да говоря за това с режисьора, трябва да зная какво мислите вие.

Крейг не отговори веднага. Може би, помисли си той, сега е моментът да обяви, че не съществува никакъв Малкълм Харт. Вместо това каза:

— Самият аз трябва да поговоря с човека, който ще се съгласи да прави филм. Да изслушам неговите съображения.

— Законно желание — съгласи се Клайн. — И още един въпрос: искате ли да кажа на Мърфи, че се заемам с тази работа или вие сам ще му кажете? Той все едно ще разбере. И то скоро.

— Аз сам ще му кажа.

— Добре — прие Клайн. — Няма да бъде лек разговор.

— Това е моя грижа.

— Добре. Погрижете се. Ще мога ли да се свържа с вас по телефона в Марсилия, ако тук има нещо ново?

— Ако отида някъде, ще ви уведомя — обеща Крейг.

— Какво намирате в Марсилия, по дяволите? Тук при нас е страшно напрегнато.

— Сигурен съм.

— Стискайте палци, приятелю — каза Клайн и остави слушалката.

Крейг погледна замислено телефона. Който живее от телефон, от телефон ще умре, ни в клин, ни в ръкав си помисли той. Може би трябва да се радвам на отзива на Клайн за ръкописа, но не буйно, а спокойно, внимателно. Даже ако нищо не излезе, с това щеше да докаже, че не е губил времето си напразно.

Отново вдигна слушалката и помоли да го свържат с хотел „Карлтън“. Ан трябва да е прочела вече ръкописа, така че щеше да е полезно да чуе и нейното мнение. Освен това я бе оставил там сама — добър баща, няма що — с проблемите й около този младеж, който щеше да дойде от Калифорния, и може би щеше да може да й даде полезен съвет. Ако, разбира се, потърсеше съвет.