Ъруин Шоу - Вечер във Византия

Какво пък, помисли си той, след всичко, което се случи, е ясно, че в края на краищата идеята да дойде в Кан не е лоша. Надяваше се, че докато стигне там, Гейл МакКинън ще е напуснала града.

Когато стигна до къщата на Клайн малко след пет часа, видя на двора кола с шофьор: значи Мърфи е вече тук. Мърфи не обичаше да кара кола. Претърпял бе три злополуки и както той се изразяваше, „бе разбрал намека“.

Мърфи и Клайн седяха до плувния басейн със затоплена вода. Мърфи пиеше. Последния път — това беше по време на приема — Крейг бе срещнал тук Сидни Грийн, безработния режисьор, когото журналистът от „Кайе дю синема“ хвалеше. Грийн беше дошъл при него от храстите, след като бе пикал на скъпата полянка на Уолтър Клайн. Само за победените, припомни си Крейг мисълта, която му бе минала тогава. Днес той не се чувствуваше още като победител, но не се причисляваше и към победените.

— Здравейте, приятели! — поздрави Крейг, приближавайки басейна. — Надявам се, че не съм ви накарал да ме чакате дълго. — Той седна бързо, за да ги освободи от необходимостта да решават как да го поздравят — седнали или прави.

— Току-що пристигнах — успокои го Мърфи. — Успях да направя само една глътка скоч.

— Вече обясних на Мърфи някои неща по телефона започна Клайн.

— Е — грубовато каза Мърфи, — ако се намери глупак, който е готов да авансира един милион долара за този сценарий при сегашното състояние на борсата, желая му успех.

— Един милион? Откъде я взе тази цифра? — попита Крейг.

— Просто пресметнах, че толкова ще излезе — отговори Мърфи. — Най-малко милион.

— Не съм обсъждал финансовата страна още с никого каза Клайн. — Всичко зависи от това как ще го правиш и с кого.

— Вие казахте, че някакъв режисьор е чел вече сценария. Кой е този режисьор? — попита Крейг.

— Брус Томас — отговори Клайн. Той бързо погледна първо единия, после другия събеседник, наслаждавайки се на възпроизведеното впечатление.

— Е, щом Брус Томас иска да го прави, тогава ще съберете необходимите пари. — Мърфи поклати глава. — Никога не бих помислил, че Томас ще се съгласи. Как така изведнъж? Той никога не е правил подобно нещо досега.

— Именно затова. Така ми каза. — Клайн се обърна към Крейг. — Сега за сценария. Томас, както и аз, считаме, че се нуждае от преработване. Какво мислите вие, Мърфи?

— Да, доста.

— И Томас би искал да привлече друг сценарист — продължи Клайн. — За предпочитане е да работи сам, а ако възникнат възражения, тогава съвместно с Харт. Вие как сте се договорил с Харт, Джес?

— Не съм се договарял — отговори Крейг, след като помълча.

Мърфи изсумтя слисано.

— Какво значи: „Не съм се договарял“? — попита Клайн. — Сценарият принадлежи ли ви или не?

— Да — отговори Крейг, — имам пълни права над него.

— В такъв случай? — попита Клайн.

— Аз сам го написах. Със собствената си стара писалка. Никакъв Малкълм Харт не съществува. Просто взех случайно име и го поставих на титулната страница.

— Защо, за бога, направи това? — сърдито попита Мърфи.

— Трябва дълго да обяснявам — отговори Крейг. — Но фактът си остава факт и дайте да тръгнем от него.

— Това ще бъде изненада за Томас — отбеляза Клайн.

— Ако той харесва сценария, подписан от Малкълм Харт — каза Мърфи, — той ще му хареса и ако на него стои името на Крейг.

— И аз мисля така — неуверено се съгласи Клайн. — Но може да му повлияе на начина на мислене.

— В какъв смисъл? — попита Мърфи.

— Не зная точно как, но може да повлияе.

— Къде е Томас? — попита Крейг. — Защо не му позвъним и да го повикаме тук?

— Трябваше да отлети за Ню Йорк тази сутрин — каза Клайн. — Затова ви търсих така усилено. Не обичам, дявол да го вземе, когато хората изчезват от погледа ми.

— Провървяло ви е — забеляза Мърфи. — Вие сте го изгубили от погледа си само за един ден, а аз понякога по три месеца не мога да го открия.

— И тъй — въздъхна Клайн. — Щом съм започнал веднъж, поне да кажа всичко. Първо, той иска да привлече друг сценарист. А сега — дръжте се, приятели. Този сценарист се казва Йън Уодли.

— Лайно! — изруга Мърфи. Крейг се засмя.

— Смееш се — сърдито каза Мърфи. — Можеш ли да си представиш как ще работиш с Йън Уодли?

— Може би — отговори Крейг. — Впрочем не. Но защо Томас избра именно Уодли, а не някой друг?

— Аз самият му зададох същия въпрос — отговори Клайн. — Случайно го срещнал. Знаете как става тук. Срещнали се един-два пъти, поговорили и Уодли му дал последната си книга. Навярно някоя нощ Томас не е могъл да заспи, взел книгата в ръце, прелистил я и нещо го е заинтригувала.