Ъруин Шоу - Вечер във Византия

— Това са проститутки, нали? — попита Ан.

— Да.

— В храмовете на древна Гърция жените са се отдавали на непознати мъже направо пред олтара.

— Оттогава олтарите са станали други — отбеляза Крейг. „Не излизайте сама нощем“ — я предупреди Гейл, когато се запознаха на входа на хотела. „Не излизайте и с баща си!“, трябваше да добави. Дори проститутките, ядосано си помисли той, трябва да съблюдават някои правила.

— Ти бил ли си някога с проститутка?

— Не — излъга той.

— Ако бях мъж, може би щях да се изкуша да опитам.

— Защо?

— Само веднъж. Да видя какво е.

Крейг си спомни една книга, която бе чел на младини „Юрген“ от Джеймс Бранч Кабъл. Беше я прочел, защото се считаше за мръсна. Героят непрекъснато говореше: „Казвам се Юрген и опитвам всяка напитка само веднъж.“ Горкичкият Кабъл, опиянен от слава („Кажете на тази сган, че името ми е Кабъл“ — бе изрекъл той от висотата на своето високомерно и надменно величие, което му се струваше непреходно), горкичкият Кабъл, мъртъв, изхвърлен от списъка, забравен още приживе, той би могъл сега да намери утеха в това, че след толкова години цяло поколение хора се ръководят от гибелния девиз на неговия герой, опитвайки всяка напитка само веднъж, всеки наркотик, всяко политическо убеждение, всеки мъж и всяка жена — само веднъж.

Ан кимна към отдалечаващите се фарове на колата.

— Може би това би помогнало да се обяснят някои неща.

— Кои по-точно?

— Какво е любовта например.

— Нима любовта се нуждае от определение?

— Разбира се. Не мислиш ли така?

— Не.

— Ти си щастливец, ако действително вярваш в това. Според теб те любовници ли са?

— Кои? — попита Крейг, макар че се досещаше кого има пред вид.

— Гейл и Йън Уодли.

— Защо питаш?

— Не знам. Те така се държат един към друг… сякаш между тях има нещо.

— Не — каза той. — Не мисля.

Всъщност аз просто не искам да мисля така, рече на себе си.

— Гейл е студено момиче, нали? — попита Ан.

— Вече не зная какво днес хората разбират под студенина.

— Тя е самостоятелна. От никого не зависи. Красива е, но не се възползува от красотата си. Разбира се, познавам я едва от днес и може и да греша, но ми се струва, че умее да заставя другите да постъпят така, както тя иска.

— Според теб тя е искала Уодли да се държи като глупак и после да си повръща червата?

— Възможно е. По косвен начин. Тя се безпокои за него и затова е искала той сам да види до каква задънена улица е стигнал.

— Мисля, че преценката ти за нея е по-висока, отколкото тя заслужава.

— Може би — съгласи се Ан. — И въпреки това бих искала да съм като нея — хладнокръвна, горда, да зная какво искам. И да го постигам. Да го постигам по нейния начин. Ан помълча малко, после попита: — Ти любовник ли си й?

— Не — отговори той. — Защо мислиш така?

— Просто питам — небрежно подхвърли тя и потрепери. — Стана студено. Искам да се върнем в хотела и да си легна. Денят беше дълъг.

Но когато се върнаха в хотела, тя реши, че е още рано за сън и се качи в стаята му да си пийнат преди лягане. Освен това си спомни, че искаше да вземе ръкописа.

Ако сега Гейл почука на вратата в присъствието на Ан, иронично си помисли Крейг, наливайки уиски и сода, ще се получи малка хубава семейна сбирка. Би могъл да започне със следните думи към нея: „Гейл, Ан иска да ви зададе няколко интересни въпроса.“ И Гейл вероятно би отговорила на въпросите. С пълни подробности.

Когато подаде на Ан чашата с уиски, тя все още разглеждаше титулната страница на ръкописа.

— Кой е този Малкълм Харт? — попита тя.

— Един познат от армията. Той загина.

— А на мен ми се струва, че каза, че ти си написал сценария.

— Вярно е. — Той съжали, че по пътя от летището толкова лекомислено й бе казал, че той е написал сценарий. Сега трябваше да обяснява.

— Тогава защо стои тук името на друг човек?

— Считай, че това е nom de plume 38 38 Псевдоним (фр). — Б.пр. .

— Защо ти е необходим nom de plume?

— От делови съображения — отговори той.

Тя направи гримаса, потупа ръкописа и попита:

— Срамуваш се от работата си ли?

— Не зная. Още не зная.

— Това не ми харесва. Тук нещо не е в ред.

— Според мен, ти си много проницателна. — Беше му неприятно, че разговорът взе такъв обрат — Това е стара и почтена традиция. В края на краищата един добър писател на име Самюъл Клемънс също е подписвал книгите си като „Марк Твен“. — Крейг видя по лицето й, че не я убеди. — Ще ти кажа откровено: това е от неувереност. Или още по-просто — от страх. Никога по-рано не съм писал и нямам никаква представа добро ли е или лошо. Докато не получа мнението на други, аз се чувствувам в по-голяма безопасност, скривайки се под чуждо име. Нали можеш да разбереш това?