Ъруин Шоу - Вечер във Византия

В превод на нормален език това означаваше, че Мърфи е звънил веднъж, чул е в слушалката сигнала два пъти и веднага я е оставил, тъй като е нямал нищо важно да му казва. Домързяло го е дори да набере отново номера и да помоли телефонистката да предаде на Крейг кой го е търсил. А може и въобще да не е звънил.

— Трябваше да отида до Ница — обясни Крейг. — Посрещнах Ан.

— Господи, та това е Ан! — възкликна Мърфи. — А аз се чудех откъде си намерил тази красавица. Ами че тя кога беше слабичко луничаво момиченце, а сега виж каква е станала.

— Здравейте, господин Мърфи — поздрави Ан, без да се усмихне.

— Соня много ще се радва да те види, Ан. Знаеш ли какво? Защо не дойдеш с госпожица МакКинън и баща си при нас утре в Антиб на вечеря?

— Утре няма да бъда в Кан — каза Крейг. — Заминавам. — И чувствувайки въпросителния поглед на Ан, добави: — За ден-два, не повече. Ще се видим, когато се върна.

— Затова пък аз никъде не заминавам, Мърф — намеси се Уодли. — Можеш да разполагаш с мен за вечеря утре.

— О, това е чудесно! — сухо промърмори Мърфи. — Довиждане засега, Джес. — Обърна се и тръгна към масата си.

— Милостивият благодетел на богатите Брайън Мърфи подвижният биографически справочник! Отлично, Джес. Радвам се, че все още се числиш там — подхвърли Уодли с престорено простодушен тон. Той се канеше да продължи, но спря, защото видя, че Мърфи се връща…

— Джес — каза Мърфи, — забравих да ти кажа нещо. Чете ли днешния „Трибюн“?

— Не — отговори Крейг. — Защо?

— Едуард Бренър е починал вчера. Пишат, че от сърдечен удар. Съобщението е кратко, но напълно прилично. Както обикновено „След първия успех той изчезна от театралния хоризонт“ и т.н. Споменават и теб.

— А за мен какво казват?

— Само че си бил продуцент на първата му пиеса. Купи си вестник и прочети. Имаш ли адреса му? Искам да изпратя телеграма на семейството.

— Имам стария му адрес. Утре ще ти го дам.

— Добре — каза Мърфи и си отиде.

— Приятел ли ти беше, татко? — попита Ан. — Едуард Бренър?

— В последно време — не. — Крейг чувствуваше върху себе си изпитателния поглед на Гейл.

— Да изтрием сълзите си — каза Уодли. — Отиде си още един писател. Келнер, encore une bouteille 36 36 Още една бутилка (фр.). — Б.пр. . Да пием за нещастника.

Стар приятел или стар враг — сега само име в остарял бележник с адреси — бе умрял някъде отвъд океана и сега трябваше да се съблюдава ритуалът, да се отбележи скръбното произшествие, но Крейг само поднесе чашата към устните си, когато Уодли вдигна лекомислен тост: „За мъртвите писатели, където и да ги е настигнала смъртта.“

Наблюдавайки се отстрани, Крейг забеляза, че не загуби апетит и с удоволствие изяде суфлето, което им поднесоха. Ако във вестниците се бе появило съобщение за неговата смърт, Бренър вероятно не би реагирал толкова сдържано.

Интересно, помисли си Крейг — дали се е изменил почеркът на Бренър няколко месеца преди смъртта?

До края на вечерята Уодли окончателно се напи. Разкопча яката си, оплаквайки се от горещината в ресторанта, и бавно провери сметката три пъти: когато плащаше, дълго оправяше измъкнатите от джоба измачкани стофранкови банкноти. Ставайки от масата, прекатури стола.

— Изведете го по-бързо на чист въздух, Гейл — прошепна Крейг. — А ние с Ан трябва да отидем да поздравим Соня Мърфи.

Но когато приближиха масата им, Уодли се закова зад стола на Мърфи, макар че Гейл усилено го дърпаше за ръкава. Соня поздрави Крейг и Ан, а Клайн ги представи на госпожица Дюлен, която каза с мелодичен френски акцент, че отдавна е искала да се запознае с мосю Крейг. Докато Соня уверяваше Ан, че много се радва да я види след толкова години и настойчиво предлагаше да идва в тяхната кабана 37 37 Плажна кабина. — Б.пр. в „Отел дю Кап“ по всяко време, Уодли, плавно люлеейки се на токове зад стола на Мърфи, високо затананика:

— Приветствия на шефа!

Клайн дипломатично даваше вид, че това го забавлява.

— Не знаех, че сте толкова музикален, Йън.

— Един от многото ми таланти — отвърна Уодли. — Господин Мърфи ще ме ангажира за следващия сезон в „Ла Скала“, нали, господин Мърфи?

Мърфи не обърна внимание на думите му.

— Позвъни ми сутринта, Джес — каза Мърфи и отново се зае с яденето си.

— Да вървим, Йън — настоя Крейг. Но Уодли не мръдна от мястото си.

— Господин Мърфи е велик стар счетоводител, нали, господин Мърфи? Всичко, което е необходимо на човек, е да е написал най-добрия бестселър за годината или филм, събрал четиридесет милиона долара, и господин Мърфи почти със сигурност ще му уреди договор за любовен филм или за реклама на аспирин по телевизията. А на вас, господин Клайн, не ви ли се иска да преуспявате в търговията с живата стока като господин Мърфи?