Ъруин Шоу - Вечер във Византия

Седна на мястото си, чувствувайки върху себе си насмешливия разбиращ поглед на Гейл.

— „Правилно ли чух? Вие сте писателят Уодли?“ — каза Уодли, подражавайки тексаския акцент на Робинсън, леко проточващ думите.

— По-тихо — предупреди Крейг. — Ресторантът е малък.

— „Много ми хареса вашата книга“ — не спираше Уодли. И като помълча, добави горчиво: — Аз пиша вече двадесет години, имам осем книги, а на него, видите ли, му харесала моята книга.

— Успокой се, Йън — каза Крейг.

Но виното започваше да действува вече.

— Хората си спомнят винаги само за първата ми книга. Тази същата, която написах, когато едва можех да си напиша името. Тази книга ми е толкова опротивяла, че ще я изгоря на площада на следващия си рожден ден. — Той напълни чашата си догоре, като разля малко на покривката.

— Ако това ще ви подобри настроението — каза Ан, — моят професор по английски език и литература каза, че втората ви книга е най-хубава.

— Да ви… професора! — изпсува Уодли. — Какво, по дяволите, разбира той?

— Разбира — предизвикателно отговори Ан. Крейг беше щастлив да види, че дъщеря му притежава това рядко качество — смело да защитава мнението си на чаша чай. — Ще ви кажа и какво друго каза…

— Да, какво, какво? Умирам от любопитство — прекъсна я Уодли.

— Каза, че книгите, които сте написали, след като сте заживели в чужбина, са доста неудачни. — Преди тези думи Ан вироглаво изпъчи брадичката си напред. Крейг си спомни, че правеше така още като дете, когато упорито настояваше на своето. — Че не сте използували таланта си напълно и че би трябвало да се върнете в Америка.

— Така ли каза?

— Така каза.

— И вие сте съгласна с него? — попита Уодли със спокоен, леден тон.

— Да, съгласна съм.

— И двамата да ви… — изпсува Уодли.

— Ако говориш такива неща — възмути се Крейг, — ние с Ан ще си отидем. — Той разбираше, че от алкохола Уодли е станал дързък и безразсъден, че иска да се самоизмъчва, защото бяха докоснали болното му място. Но Крейг не искаше Ан да бъде обектът на сляпата ярост на Уодли.

— Стига, Йън — рязко рече Гейл. — Не можем всички да бъдем обичани от цял свят цял живот. Дръжте се като истински мъж, дявол да ви вземе! Дръжте се като писател, като професионален писател, или вървете да си изкарвате пари с нещо друго.

Крейг беше сигурен, че ако той бе казал това, щеше да последва избухване. Но Уодли само мигаше и клатеше глава, сякаш току-що се подаваше от водата. Гледаше Гейл и се хилеше.

— Бебешки бръщолевения — промърмори той. — Извинете ме. Надявам се, че ви харесва в Кан. Искам още риба. Келнер… — Той вежливо махна с ръка на сервитьора, минаващ покрай тях с димящ супник. — Да поръчаме ли суфле за десерт? — продължи Уодли с тона на гостоприемен домакин. Доколкото зная, тук го правят много добре. „Гран Марние“ ли искате или шоколадово?

Вратата на ресторанта се отвори и в залата връхлетя Мърфи, както винаги с целеустремеността на човек, втурнал се да разтървава побойници. След него влязоха Соня Мърфи, Люсиен Дюлен и Уолтър Клайн. Клановете са се размърдали, помисли си Крейг. Среща на вождовете на високо равнище. Той бе живял в Холивуд твърде дълго, за да се учудва, когато вижда да вечерят като приятели хора, които през другото време се нахвърлят един върху друг с най-обидни реплики. В този тесен свят на съперничество каналите за връзки трябва винаги да остават отворени. Крейг бе уверен, че Мърфи няма да каже на Клайн, че е чел „Трите хоризонта“, а Клайн няма да каже на Мърфи, че ръкописът е на бюрото му. Вождовете са дискретни и подготвят своите бойни действия под закрилата на нощта.

Въпреки това той въздъхна облекчено, когато видя, че съдържателката го настанява близо до входа, доста далеч от неговата маса.

Много отдавна, когато Уодли бе на мода, Мърфи бе негов агент-посредник. Но след това, с настъпването на лошите времена, Мърфи се отказа от своя клиент и Уодли, както трябваше и да се очаква, оттогава не хранеше към него топли чувства. Ако масите им се окажеха наблизо, атмосферата в ресторанта щеше да стане съвсем недружелюбна, особено като се има предвид, че Уодли до това време си бе пийнал порядъчно.

Но Мърфи, свикнал при влизане във всяко помещение да го обшарва с очи като корабни радари, съзря Крейг и докато неговата компания се настаняваше на масата, стремително се промъкна към него по централната пътека.

— Добър вечер на всички! — поздрави той, като се усмихна на момичетата и даде да се разбере, че поздравът не се отнася и за Уодли. — Днес ти звъних пет пъти, Джес. Исках да те поканя на вечеря.