Ъруин Шоу - Вечер във Византия

— По-леко, по-леко — насмешливо подметна Гейл.

— Защото тя си изкарва с това пари да живее и може би нейният начин не е по-малко недостоен от нашия…

— Бог да ви благослови, татенце — каза Гейл.

Тази вечер ще заключа вратата, реши Крейг. И в ушите си ще сложа памук. Той се застави да отмести поглед от хубавото, дразнещо лице на момичето и се обърна към Уодли:

— Какво ти помага да дрънкаш цял следобед? Сериозно те питам. Искам да зная. Може би ще можеш да ме убедиш в нещо.

— Добре — отговори Йън. — Преди всичко, преди ти да дойдеш тук, добрата стара Гейл похвали пред слушателите моите книги. Тази любезна малка лъжкиня съумя да каже хубава дума за всяка от тях. Вероятно някой, който чуе предаването ще отиде в книжарницата да си купи една или две, или всичките. И тъй като са изчерпани, току-виж някой издател реши да издаде мои събрани съчинения в мека корица. Не се прави на светец, Джес! Когато пускаш филм, искаш хората да го гледат, нали?

— Да — призна Крейг.

— Тогава по какво се различаваме един от друг?

— Да включа ли магнетофона, Джес? — попита Гейл. — Ще го направя за секунда. Можем да започнем интервюто веднага.

— Сега нямам филми и реклама не ми е нужна — отговори Крейг. — Така че оставете машинката на спокойствие.

— Може ненадейно някой продуцент или режисьор да чуе предаването — продължи Уодли — и да си каже: „А аз мислех, че този човек е умрял. Щом не е умрял, може би точно той трябва да напише сценарий за следващия ми филм.“ Ние всички сме в ръцете на случая — ти, аз, Гейл, даже тази прелестна девойка, която се оказа твоя дъщеря. Едно движение на стрелката по скалата на радиоприемника може да реши съдбата на човек като мен.

— Ти наистина ли вярваш в това? — попита Крейг.

— А в какво, според теб, вярвам? — с горчивина попита на свой ред Уодли. — В това, че някой ще ме оцени заради достойнствата? Не ме разсмивай, моля те.

— Запомням всичко, което казвате — предупреди Гейл. След това навярно ще ми послужи за нещо. Например за статията, която пиша за вас, Джес. Обществената личност, която отхвърля обществената дейност. Сериозно ли е, ще попитам своите читатели, или тук има хитра игра, желание да възбуди интерес към себе си, да заинтригува, отхвърляйки всички предложения? Воалът ли разкрива повече или лицето зад него?

— Господин Уодли е прав — намеси се Ан. — Той е написал забележителни книги, а го пренебрегват. Аз внимателно слушах неговото интервю. Той каза много неща, които хората трябва да знаят.

— Казах на Ан, че е трудно да се измъкне нещо от вас — отбеляза Гейл.

— Виждам, че вие, момичета, за тези два часа сте поговорили за много неща — недоволно измърмори Крейг.

— Ние веднага намерихме общ език — каза Гейл. — Разривът между поколението на двадесетгодишните и двадесет и две годишните беше ликвидиран веднага.

— Хората на твоята възраст, татко, вечно се оплакват, че младите не ги разбират — каза Ан. — А когато ти се предоставя прекрасната възможност да кажеш каквото пожелаеш на цели орди хора от всички възрасти, ти се отказваш.

— За мен средството за комуникация е филмът — заяви Крейг, — а не публичното саморазголване.

Лицето на Гейл стана сериозно.

— Понякога ми се струва, господин Крейг, че вие не одобрявате поведението ми.

Крейг стана.

— Прибирам се. — Той извади от джоба си няколко банкноти. — Колко изпи, Ан?

— Остави — небрежно махна с ръка Уодли. — Аз плащам.

— Благодаря — каза Крейг и си помисли: „От онези триста долара, които му дадох за пътуването до Испания.“ — Идваш ли, Ан?

— Ще се изкъпя за последен път.

— Аз също — каза Гейл. — Днес следобеда се разгорещих от работата.

— И аз идвам с вас, момичета — присъедини се Уодли. — Ако се случи нещо, вие ще ме спасявате. А, виж какво, Джес — той допи уискито си и стана, — предложих да вечеряме всички заедно. Да се съберем ли в осем часа в бара?

Крейг погледна Ан: тя го гледаше с умоляващи очи. Всичко друго, помисли си той, само да не вечеря сама с баща си.

— Няма ли да пишеш за филма тази вечер в статията си? — попита той Уодли.

— Прочетох резюме на съдържанието. За отглеждане на соколи в Унгария е. Мисля, че може и да не се гледа. Моите педали в Лондон не се интересуват много от унгарски соколи. Ако се окаже, че филмът е добър, ще цитирам „Монд“. Ще се видим в осем.

— Ще проверя дали нямам друг ангажимент — каза Крейг.

— Ще бъдем в бара — каза Ан. — А сега — хайде в морето!

Крейг проследи с поглед момичетата: едната висока, другата ниска, и двете подвижни, млади — два силуета на фона на вечерното небе, — те изтичаха по плажа и се гмурнаха във водата. Зад тях Уодли — Крейг се удиви, че той може да бяга така бързо — се гмурна с шумен плясък и разпени водата.