Ъруин Шоу - Вечер във Византия

— Мисля, че трябва да прочетете неговите книги, Гейл посъветва я той. — Когато пораснете. — Този път можа да се възползува от разликата в годините. — Предполагам, че тогава ще се отнесете към тях по-благосклонно.

— Благодаря — каза Уодли. — Човек се нуждае от покровителственото отношение на младежта.

Гейл се усмихна.

— Не знаех, че сте толкова близки приятели. Извинете, Джес, ще задам на маестрото още два-три въпроса, а след това ви го оставям напълно на ваше разположение…

— Извинете — каза Крейг, ставайки. — Не желая да ви преча. Търсех Ан. Време е да се връщаш в хотела, Ан. Става студено.

— Искам да чуя до края — отговори Ан. — Не ми е студено.

— Остани и ти, Джес — предложи Уодли. — В присъствието на равни на себе си аз съм по-красноречив от всякога.

Необяснимо по каква причина, но не му се искаше да остави Ан с Гейл МакКинън.

— Благодаря за поканата — той седна отново. — Щом вече съм тук, ще си поръчам уиски.

— Още две — поръча Уодли на минаващия сервитьор, подавайки му чашата си. След това се обърна към Гейл и добави: — Хайде!

Гейл включи магнетофона:

— Господин Уодли, в началото на интервюто вие казахте, че положението на писателя, работещ в киното, става все по-лошо и по-лошо. Бихте ли се спрели на това по-подробно?

Крейг забеляза с какво внимание и възхищение Ан следи как работи Гейл. Сам той бе принуден да признае, че тя задава въпросите като професионалистка, а гласът й звучи приятно и естествено.

— Видите ли — започна Уодли, — сега писателят, работещ в киното е донякъде по-силен от всякога. Говоря за сценариста, който сам и поставя и следователно контролира крайния резултат. Той се ползува с вниманието на критиците, получава и финансово възнаграждение. Но, от друга страна, ако сценаристът си остане само сценарист, него никога няма да го забележат. — Сега Уодли говореше сериозно, не се правеше на глупак и не се представяше пред момичетата за велик човек. — Ето например: на този фестивал се присъждат награди на актьори, режисьори, композитори, оператори и т.н., но няма нито една за сценарист. Тази нова тенденция е възникнала предимно в резултат на разбирането от критиците на теорията за авторството на кинематографа.

Крейг беше сигурен, че той е писал всичкото това по-рано. Очевидно това е статия, която безуспешно е предлагал на десетки списания.

Гейл изключи магнетофона.

— Не забравяйте, Йън, че предаването е предназначено за американски радиослушатели. Вероятно трябва да им дадете някакво обяснение, как мислите?

— Да, права сте — съгласи се Уодли и отпи жадно от уискито, което сервитьорът бе поставил пред него.

— А сега ще ви задам и въпроса — Гейл отново включи магнетофона, — бихте ли ни обяснили каква е тази теория, господин Уодли?

— Теорията за авторството на кинематографа е много проста — продължи Уодли. — Тя е основана на убеждението, че един филм се прави от един човек — режисьора. Че истинският автор на произведението е, в крайна сметка, човекът, стоящ зад камерата, че филмът всъщност се създава с помощта на кинокамерата.

— Вие съгласен ли сте с тази теория?

Прилича ми на игра, помисли си Крейг. Малко момиченце в мамината роля или в случая — в мамините бикини — дошло в татковия кабинет, седнало на неговото бюро и говори по диктофона.

— Не — отговори Уодли. — Разбира се, има такива режисьори, които са автори на своите филми в пълния смисъл на думата, но това значи, че те са едновременно и режисьори, и сценаристи. Ако тяхната работа заслужава награда, наградите трябва да са две: едната за сценария, другата за режисурата. Но в Америка, ако трябва да кажа истината, има пет шест души, не повече, които са наистина и двете. Разбира се, тъй като режисьорите са животни, склонни към самоизмама, много от тях се считат и за писатели и натрапват на публиката писателските си опити. Но на всеки истински режисьор писател се падат по десет, които зависят от сценария, написан от друг или други хора, дори и ако си губят времето с него или го променят значително, в повечето случаи към по-лошо. Но най-обезсърчаващото нещо в цялата работа е това, че даже когато сценаристът даде на режисьора сценарий, в който е отбелязал всеки ъгъл на камерата, всяко действие, всяка дума и режисьорът ги използува точно, режисьорът получава славата и големите награди, а сценаристът е щастлив, ако сключи нов договор.

— Провървя ни — спокойно каза Гейл в микрофона. Заедно с нас на плажа в Кан се намира известният продуцент Джеси Крейг. Разрешете да ви попитам, господин Крейг, вие съгласен ли сте с господин Уодли? А ако не сте съгласен, защо?