Ъруин Шоу - Вечер във Византия

Крейг стискаше здраво чашата.

— Престанете с вашите шеги, Гейл.

— О, татенце — замоли Ан. — Кажи нещо. В колата говори цял половин час с мен за киното. Не бъди нелюбезен.

— Изключете тази дяволска машина, Гейл — отсече Крейг. Гейл не мръдна.

— Няма нищо страшно. След това залепвам това, което ми е нужно, а останалото изхвърлям. А може би — добави тя с мила усмивка, — ще пусна в ефира Ан, щом не мога да запиша вас. Признанията на дъщерята на абдикиралия крал. Животът и любовните приключения на след последния магнат 35 35 Авторът прави паралел с незавършения роман на Ф. Скот Фицджералд „Последният магнат“. — Б.пр. , видени ясно през очите на най-близкото му същество.

— Когато кажете — съгласи се Ан.

— Уверен съм, че вашите слушатели в Пиория — Крейг се стараеше да сдържа раздразнението си и в същото време да говори с небрежен тон — очакват със затаен дъх точно тази програма. — Ще изтрия от устните ти тази усмивчица, госпожице, закани се мислено той. Сега разбра — за първи път в живота си — тези писатели, които гледат на мъжкия полов член, като на оръдие за отмъщение.

— Ще имаме това предвид, Ан — каза Гейл. — Нали? А сега, господин Уодли. — Тя отново заговори с професионален тон. — Преди няколко дни беседвахме на тази тема с господин Крейг и когато го попитах защо не е поставил нито един от филмите, а е бил само продуцент, той отговори, че не се счита достатъчно добър режисьор, че в Холивуд ще се намерят най-малко петдесет човека, които според него се справят с тази работа по-добре от него. Може ли да се каже — продължи Гейл, дръзко гледайки Крейг в очите, така че на него, ако не и на останалите, му бе съвършено ясно, че тя издевателствува над него и защитена от присъствието им, разчита на безнаказаност, — може ли да се каже, че тази същата похвална скромност ви пречи и на вас да застанете зад камерата?

— Лайна! — избухна Крейг. — Лайна, лайна. Запишете това и го изпратете в Америка!

— Татко! — изумено възкликна Ан. — Какво ти става?

— Нищо. Просто не обичам да ме ловят в капан. Ще дам интервюто, когато аз искам, а не, когато другите желаят. Той си спомни какво заглавие Гейл се канеше да сложи на статията: „Човекът с неосъщественото бъдеще“, но не можеше да каже това на Ан. Не можеше да й каже и това, че бе спал с това невъзмутимо усмихващо се момиче в розов бански костюм предишната вечер и ще спи и тази вечер, ако му се предостави възможност.

— Надявам се, че не сте забравили въпроса ми, господин Уодли — продължи Гейл. — Обяснява ли се със скромност както е било в случая с господин Крейг — това, че вие не сте поставили нито един филм по свой сценарий?

— По дяволите, не — отговори Уодли. — Ако не знаех, че съм по-способен от деветдесет и девет процента от тези тъпаци, щях да се застрелям. Просто тези мерзавци в дирекциите на киностудиите не искат да ме вземат.

— С това завършваме нашата програма — обяви Гейл в микрофона. — Благодаря ви, господин Уодли, за откровения и много съдържателен разказ за проблемите на писателя, работещ в киното. Съжалявам, че господин Крейг неочаквано бе извикан и не можа да сподели с нас своя богат опит в тази област. Надявам се в най-скоро бъдеще да имаме щастието да прекараме с господин Крейг — той е много зает човек повече време. Предаването от фестивала в Кан води Гейл МакКинън.

Тя изключи магнетофона и се усмихна с ясна, невинна усмивка.

— Ето на, и днес изкарахме още малко. — Тя се зае да поставя магнетофона в калъфа. — Странен е вашият татко, нали? — обърна се тя към Ан.

— Не те разбирам, татко — недоумяваше Ан. — Мислех, че сте приятели.

Има разни приятели, помисли си Крейг.

— Не разбирам какво ще навреди, ако кажеш няколко думи — настояваше Ан.

— Това, което не казваш, не може да ти навреди — отбеляза Крейг. — Някога ще разбереш това. Слушай, Йън, защо, дявол да те вземе, ти дотрябва да говориш всичкото това? Самият ти знаеш ли защо го направи?

— Разбира се — отговори Йън. — От суета. На тази черта трябва да се гледа сериозно. Ти, разбира се, стоиш над такива човешки слабости.

— Не стоя над нищо — отвърна Крейг. Той започна този разговор не заради себе си, а заради Ан, с възпитателна цел. Никак не искаше тя да бъде обхваната от американската страст към реклама, самохвалство, ласкателство, лекомислено, нагло бръщолевене по телевизията, чието истинско и неизменно предназначение е да рекламира автомобили, дезодоранти, миещи препарати, политически деятели, хапчета против лошо храносмилане и безсъние. — Знаеш ли защо Гейл се занимава с тази глупост, Йън?