Ъруин Шоу - Вечер във Византия

Не е ли признак на старост убеждението му, че тези безразсъдни призиви за действие могат само да станат причина за още по-голямо зло от това, което се опитват с тяхна помощ да изкоренят?

Ако беше двадесетгодишен като Ан или двадесет и две годишен като Гейл, би ли станал бунтар, би ли тържествувал, обричайки цели градове на гибел?

Той си спомни думите на Слоун за колата с осъдените на смърт, за Версай в нощта преди падането на Бастилията. На чия страна ще бъде той в деня, когато тя затрополи по неговата улица? С кого ще потегли Ан? А Констънс? А Гейл МакКинън? А жена му?

Не, този италиански филм не бива да се гледа от човек, който току-що е заявил на дъщеря си, че за цял живот е свързан с киното. Филмът бе мъртвороден, не представляваше нищо особено в художествено отношение, по-скоро бе просто лош и при това скучен. В него нямаше даже истински трагизъм, на фона на който собствените му затруднения биха придобили съответни мащаби, а неговите дребни лични грижи, обърканите му отношения с жените, творческите лутания да изглеждат нищожни и успокоително противоречиви.

Той напусна залата преди края на филма и за да възстанови душевното си равновесие, се опита да си припомни кадър по кадър филмите на Бунюел и Бергман, които бе гледал тази седмица.

Слънцето препичаше и Крейг, предполагайки, че Ан още се къпе, тръгна по стълбите надолу към плажа пред хотел „Карлтън“ да я потърси. Широкоплещеста, с прекрасно развити форми, в тесни бикини, тя седеше на една маса близо до бара. Като баща той би предпочел да я види в по-скромен костюм. До нея седеше Йън Уодли по плувки. Отсреща се бе разположила Гейл — със същите розови бикини, с които Крейг я бе видял на плажа у Мърфи. Крейг се почувствува виновен за това, че остави Ан да излезе сама, че не й предостави друга компания.

Йън Уодли явно не си губеше много времето с гледане на филми: тенът му бе почти като на двете момичета. В прекалено широките си дрехи той изглеждаше пълен, почти подпухнал, но сега, без дрехи, тялото му се оказа набито, силно и внушително. Той се смееше на нещо и размахваше ръка, в която държеше чаша. Никой от тримата не го забелязваше и той почти бе решил да се обърне и да си отиде. Тази тройка много му напомняше за вечно усмихващия се италиански актьор на плажа и двете му приятелки, зяпнали го в устата.

Но се отказа — това би било детинско, проява на лошо възпитание — и се отправи към масата. Гейл се занимаваше с магнетофона си и Крейг с безпокойство си помисли дали не е взела интервю от дъщеря му. Пропусна да каже на Ан да не дава никакви интервюта. Но когато приближи масата, чу:

— Благодаря, Йън. Уверена съм, че радиослушателите в Съединените щати ще харесат това. Само не зная ще ви пуснат ли в Кан пак.

— Защо да се лицемери — възрази Йън. — Да ви таковам вашата politesse 34 34 Учтивост (фр.). — Б.пр. . Назовавай нещата с истинските им имена — това е моят девиз.

О, господи, помисли си Крейг. Тоя пак говори на любимата си тема.

— Добър ден, приятели.

— Привет, Джес! — изгърмя Йън. Гласът му бе внушителен като бронзовото му тяло. В присъствието на две хубави момичета той беше станал съвсем друг. — Току-що разяснявах на тези очарователни млади дами задкулисната страна на кинофестивалите. Кой какво продава, кой кого продава, по какви тайни и нечисти пътища се раздава „Златната палма“. Седни, татко. Какво ще пиеш? Келнер! Garson!

— Нищо, благодаря — отговори Крейг. В думата „татко“ звучеше ирония. Той седна до Гейл, срещу Ан. — Ти какво пиеш? — попита дъщеря си.

— Джин с тоник.

Никога не беше я виждал да пие алкохол. По-рано, когато й бе предлагал вино на обяд, Ан отказваше, защото не харесваше вкуса му. Вероятно джинът е по-подходящ за младите.

— Много мило от твоя страна, татко, да внесеш поклонници през морета и океани, без да жалиш средства — каза Уодли.

— За какво говориш? — попита Крейг.

— Чела съм негови романи — обясни Ан. — Те са включени в курса по съвременна литература.

— Чу ли? — възкликна Уодли. — Аз съм в задължителния списък по съвременна литература. Учените девици от целия континент по цели нощи изучават Йън Уодли. Представяш ли си? На унилия морски бряг в Кан аз срещнах моя читателка.

— Аз също съм чела две ваши книги — прибави Гейл.

— Похвалете ги, скъпа, похвалете ги — настоя Уодли.

— Не са нищо особено.

— Горкото момиче! — весело каза Уодли. — Сигурно са ви скъсали на изпита.

Уодли бе отвратителен и въпреки това Крейг неволно се засегна от такова пренебрежение на Гейл към творчеството, на което този човек бе посветил целия си живот.