Ъруин Шоу - Вечер във Византия

Качи се на терасата на летището, откъдето се виждаха пистата и морето, седна на една от металните масички и си поръча уиски и сода. Макар че бе рано следобед, въздухът бе прохладен, духаше свеж вятър, синята вода се белееше.

Докато пиеше уискито, той си наложи да се опита да събере мислите си, да се подготви за срещата с дъщеря си. Ръката, в която държеше чашата, леко трепереше. Той бе изтощен, напрегнат до крайност: когато се опита да съсредоточи погледа си върху един самолет, който се готвеше да кацне, но все още летеше високо, може би на една миля от пистата за приземяване, очите му, въпреки слънчевите очила, веднага се просълзиха. Беше спал зле. И при това по напълно непонятна причина. Гейл МакКинън дойде в стаята му и легна до него в леглото му, но не му позволи да я обладае. И не даде никакви обяснения. Просто каза „не“ и заспа в обятията му спокойна, гладка, нежна, благоухаеща, порочна и уверена в себе си, замайваща и мамеща със своята красота и младост.

Сега, чакайки дъщеря си да се спусне от следобедното небе на земята, той си припомни всичко това и му стана срамно. Нелепа нощ! На тази възраст да позволиш така да те примамят в глупава детска игра! И кой! Момиче, което може да му бъде дъщеря. Трябваше да запали лампата, да я застави да напусне стаята, да вземе приспивателно и да заспи. Или поне да облече пижама и да се премести на съседното легло, а сутринта, когато тя се събуди, да й каже, че не желае да идва повече при него. А вместо това се бе разкиснал: обхванат от тъга и нежност я беше прегърнал крепко, целуваше врата й, вдишваше аромата на косите й и измъчван от желание и безсъние, слушаше равномерното й здраво дишане и гледаше как утринната светлина очертаваше капаците на прозорците.

По време на закуската, ядосан от похотливите погледи на сервитьора — макар че бе възможно само така да му се струваха, той й каза, че ще се срещнат следобед в бара. Заради нея обиди Констънс, излъга я или почти я излъга по телефона, рискува да компрометира това, което до снощи считаше истинска любов към зряла, опитна жена, която не си играе на криеница с него, която му донесе щастие — красива, умна, необходима жена, равноправна партньорка, чиято любов (защо да не назовем това чувство с истинското му име?), чиято страст му бяха помогнали през последните две години да преживее най-мрачните мигове в живота си. Той винаги се бе гордял с умението да контролира постъпките си, да бъде господар на съдбата си както в добри, така и в лоши времена. И изведнъж, пиян за няколко часа, показа, че е способен да направи необмислена крачка, поддавайки се на гибелно увлечение точно като някой изкуфял идиот.

Пиян! Той се самозалъгваше. Да, разбира се, бе пил, но не чак толкова. Знаеше, че даже и да не бе пил капка алкохол тази вечер, пак щеше да се държи по същия начин.

За всичко е виновен Кан, реши той за оправдание. Този град е създаден за отдаване на чувствата — целият е свобода, щедро слънце и възбуждаща плът. А в тъмните киносалони му беше въздействувала гъсто наситената със секс възбуждаща атмосфера на филмите, възхитителните съвокупления, сладкият дъх на порока, безразсъдството и разгулът на младите, доста буйни за застаряващ, нехвърлил никъде котва мъж, странствуващ без компас в тази тревожна година.

И сега, като връх на всичко — пристига дъщеря му. Кой дявол го накара да й изпрати телеграма! Той изпъшка и опомняйки се, се огледа наоколо да види дали някой не е забелязал. За всеки случай сложи кърпичка на устата си: нека си помислят, че е пристъп на кашлица. След това си поръча още уиски.

Бе пристигнал в Кан да търси отговори. Но за тези кратки дни бяха възникнали и нови въпроси. А не е ли по-добре сега да отида на гишето, помисли си той, и да взема билет за Париж, Ню Йорк, Лондон или Виена? Северняк, привикнал към по-суров климат, белите езически градове на Юга не бяха за него. Ако бе по-благоразумен, би избягал завинаги от тези пагубни съблазни на Средиземноморието, които само усложняват живота. Идеята беше разумна, но той не мръдна от мястото си. Знаеше, че няма да купи никакъв билет. Не още.

По време на закуската от фоайето беше позвънил Бойд, помощникът на Клайн, и Крейг му изпрати ръкописа „Трите хоризонта“ долу по пиколото. Ако Клайн не хареса пиесата, реши Крейг, ще замина от Кан… Това решение го успокои. Сега имаше ориентир, нещо, от което се ръководеше механически, независимо от собствената му воля. Стана му по-леко. Когато вдигна чашата, забеляза, че ръката му повече не трепери.