Ъруин Шоу - Вечер във Византия

С помощта на Гейл той го домъкна до колата и го напъха на задната седалка, където веднага заспа. Крейг изкара колата от паркинга изключително внимателно, за да не предизвика подозрението на наблюдаващия го полицай, и пое под мокрите от дъжда дървета.

През целия път до Кан мълчаха, чуваше се само клокочещото хъркане на Рейнълдс отзад. Крейг гледаше съсредоточено напред и караше бавно, стараейки се да не изпуща от очи банкета — на завоите шосето като че се губеше от светлината на фаровете. Срамуваше се, че бе изпил толкова много тази вечер и се зарече в бъдеще да не пие въобще, ако знае предварително, че ще кара кола.

Когато стигнаха предградията на Кан, Гейл каза кой е хотелът на Рейнълдс — намиращ се през шест блока от „Карлтън“, далеч от морето, зад железопътната линия. Когато стигнаха там, Рейнълдс, вече буден, каза с пресипнал глас:

— Благодаря на всички. Не си правете труд да ме изпращате. Аз съм съвсем добре. Лека нощ.

Те го наблюдаваха, изправен и непохватен, как влиза в тъмния хотел, без да подгъва крака.

— На него не му е необходимо повече пиене — каза Крейг, — но на мен ми се пие още.

— На мен също — призна Гейл МакКинън. — Вие не живеете ли в същия хотел?

— Не.

Той почувствува странно облекчение.

Всичките барове, покрай които минаха, бяха затворени. Той нямаше представа, че беше толкова късно. И по-добре, че бяха затворени, защото какво биха си помислили среднощните посетители, когато ги видят двамата така изпоцапани с кръвта на Рейнълдс? Крейг спря колата пред „Карлтън“. Моторът продължи да работи.

— Имам една бутилка горе. Искате ли да се качите? — предложи той.

— Да, благодаря.

Той паркира колата и влязоха в хотела. За щастие във фоайето нямаше никого. Портиерът, от когото Крейг взе ключа за апартамента, бе свикнал от малък да не променя изражението на лицето си, каквото и да се случеше във фоайето на хотела.

Когато се качиха горе, Гейл си свали шлифера и влезе в банята. Крейг започна да налива уиски и сода. Водата в банята приятно шуртеше, напомняше за присъствието на втори човек и разсейваше чувството за самотност.

Тя се върна в хола вчесана, лицето й изглеждаше свежо, чисто, сякаш е нямала никакви произшествия тази нощ. Те вдигнаха чашите за наздравица и пиха. Хотелът беше тих, градът спеше. Седяха един срещу друг в големите кресла, тапицирани с брокат.

— Един урок за вас: не излизайте с пияници — посъветва я той. — Ако оня не бе имал благоразумието да падне от стълбата, вие вероятно сега щяхте да сте мъртва край някое дърво.

— Вероятно. — Тя сви рамене. — Рискове във века на колите.

— Можехте да ме помолите да ви закарам вкъщи, преди да е паднал. — Крейг забравяше, че той самият бе не по малко пиян от Рейнълдс.

— Бях решила да не ви моля повече за нищо.

— Ясно.

— Как ви ругаеше, когато направи този лебедов скок. — Момичето се изсмя.

— И всичкото това — заради някаква нищожна насмешлива забележка, казана преди осем години? — Крейг поклати глава, удивен от злопаметността на хората.

— Заради нея и много други неща.

— Например?

— Веднъж в Холивуд сте му отнели някакво момиче.

— Така ли? Дори не подозирах.

— Това е още по-лошо. От гледна точка на такива като Рейнълдс. Той я ударил и тя от яд започнала да му разказва какъв забележителен човек сте и какво говорели за вас другите жени. Колко сте умен, чувствителен и колко е весело с вас. Какво очаквате от него след това? Още повече че вие сте били знаменитост, а той — пъпчиво момче, още съвсем новак.

— Е, сега сигурно има по-добри чувства към мен.

— Малко, да. Но не съвсем. Той ми даде голяма част от сведенията, които включих в статията. Той предложи и заглавие.

— Какво е? — с любопитство попита Крейг.

— „Човекът с неосъщественото бъдеще“ — обяви спокойно момичето.

Крейг кимна.

— Вулгарно е, но бие на очи. Така ли ще озаглавите статията си?

— Още не зная.

— От какво зависи?

— От вас. От това какво мнение ще си съставя за вас, когато ви опозная напълно. Ако въобще ви опозная. И от това колко, по мое мнение, мъжество ви е останало. Или воля. Или талант. Моята задача щеше да бъде по-лека, ако ми дадете да прочета ръкописа, който ще дадете утре на Уолт Клайн.

— Откъде знаете за това?

— Сам Бойд е мой приятел. — Крейг си спомни, че Сам Бойд е един от способните млади хора на Клайн. — Той ми каза, че утре ще дойде тук за сценария. Ще закусваме заедно с него.

— Кажете му да дойде за сценария след закуска.