Ъруин Шоу - Вечер във Византия

— За съжаление, не — отговори Крейг. — Започнах да ходя рядко на кино.

— „Фанфара за барабани“ — каза Грийн. — Така се наричаше филмът. Сигурен ли си, че не си го гледал?

— Абсолютно.

— Ако искаш, да те запозная с този момък. С този от „Кайе дю синема“. Много е умен. Повечето от тия, които са дошли тук днес, предизвикват само презрение у него. Презрение.

— Някой друг път, Сид. Днес искам да си отида по-рано.

— Е, когато кажеш. Имам адреса му. Приятелю — с тъга продължи той, — а аз мислех, че тази година в Кан ще бъде щастлива за мен. Бях се разбрал с „Апекс анд Истърн“ за два филма с право на избор или замяна. Това е едно от известните крупни обединения. Преди три месеца изглеждаше, че фирмата процъфтява. Мислех, че всичко е в ред. Взех си нов апартамент в Шестнадесети район и сега там правят boiserie 33 33 Ламперия (фр.]. — Б.пр. . Това ми коства петнадесет хиляди долара, които още не съм платил. Плюс това с жена ми решихме, че можем да си позволим второ дете и през декември тя ражда. И изведнъж — всичко по дяволите. „Апекс анд Истърн“ са банкрутирали и сега аз даже портокалов сок не мога да си позволя сутрин. Ако тези две седмици не сключа в Кан някакъв договор, считай, че със Сидни Грийн е свършено.

— Ще изскочи нещо — опита се да го успокои Крейг.

— Надявам се. Много се надявам.

Когато Крейг си отиде, Грийн все още стоеше печално до басейна и гледаше мъглата, вдигаща се над загрятата зелена вода. Влизайки в къщата, Крейг си помисли: „В крайна сметка поне не дължа петнадесет хиляди долара за boiserie и жена ми не е бременна.“

До края пи през цялото време. Разговаря с много хора, но когато почувствува, че е време да се връща в хотела си, вече почти нищо не помнеше. Помнеше само, че искаше да вземе със себе си Натали Сорел, но не я намери, и че обеща на Уолт Клайн да му покаже ръкописа си и че той каза, че утре ще изпрати в хотела един от помощниците си.

Стоеше до бара и допиваше последната си чаша, когато видя през вратата на салона да влиза забързано Гейл МакКинън с шлифер, наметнат на раменете. Той не бе забелязал кога е излязла. Тя се спря за момент на вратата, оглеждайки стаята, и като зърна Крейг, се отправи към него.

— Надявах се, че сте още тук.

— Пийнете с мен за преди лягане. — Изпитият вечерта алкохол го бе размекнал.

— Трябва ми някой да ме закара с Джо Рейнълдс вкъщи. Той се удари зле и е пиян. Падна от стълбата.

— Пада му се точно на него — весело отбеляза Крейг. Пийнете.

— Полицаят не му позволява да седне зад волана — продължаваше Гейл.

— Коварни са. Коварна френска полиция. Копоите на закона. Да пием за благородната жандармерия от Крайбрежните Алпи.

— И вие ли сте пиян? — рязко попита тя.

— Не особено. А вие? Защо самата вие не заведете вашия критик вкъщи?

— Нямам шофьорска книжка.

— В това има нещо антиамериканско. Гледайте да не кажете пред някой конгресмен, ако ви попита. Да пием.

— Да вървим, Джес — замоли го тя. За първи път — той обърна внимание на това — тя го назова по име. — Вече е късно. Сама няма да се справя с тоя досадник. Той е там целият в кръв, реве и заплашва полицая и ако не го отведем сега, ще го арестуват. Зная, че ви омръзнах, но бъдете милостив. — Тя се огледа наоколо. Залата беше почти опустяла. И вечерта също свърши. Моля ви, заведете ни обратно в Кан.

Крейг пресуши чашата и се усмихна.

— Ще доставя тялото непокътнато. — Той я хвана церемониално под ръка и преди да излязат навън в мокрия мрак, я заведе при Уолт Клайн да му пожелаят лека нощ.

Рейнълдс беше спрял да крещи на полицая. Седеше на най-долното стъпало на каменната стълба, от която беше паднал, на челото му зееше дълбока рана и едното му око започваше да отича. Стискаше носа си с окървавена носна кърпичка. Когато Гейл и Крейг приближиха, той им хвърли мътен поглед и пресипнало изруга:

— Проклети жабари. И Уолтър Клайн и неговите главорези.

— Всичко е наред, мосю — обърна се Крейг на френски към полицая, който стоеше спокойно до Рейнълдс. — Аз съм негов приятел. Ще го закарам вкъщи.

— Той не е в състояние да шофира — обясни полицаят. Това е повече от ясно, независимо от това какво казва господинът.

— Напълно съм съгласен с вас — кимна Крейг, стараейки се да стои по-далеч от полицая. Боеше се той да не помирише дъха му. — Хайде, Джо, хоп-а! — Той подхвана Рейнълдс под мишниците и го изправи на крака. Рейнълдс изпусна кърпичката и по панталоните на Крейг пръсна кръв. Рейнълдс целият миришеше на уиски, сякаш бе киснал с дрехите в уиски няколко дни.