Ъруин Шоу - Вечер във Византия

— Надявам се, никой — отговори тя.

— Кажи ми само заради статистиката: колко от съседната стая?

Натали се намръщи.

— Пет. Приемливо ли е?

Той се усмихна и поклати глава.

— Тогава шест — каза тя. — А ти какво искаш? Твоята малка Натали достатъчно е поживяла на този свят. Да работиш в киното е все едно да тичаш година след година на някой остров в компанията на все същите корабокрушенци. Жената трябва да се приспособява. Мъжете също, приятелю мой. Тя докосна леко с пръсти устните му.

— Nolo contendere 31 31 Няма да оспорвам (лат.). — Б.пр. — каза Крейг.

Натали се засмя, мъничките й бели зъби блеснаха.

— Не е ли чудесно? Теб никога не съм лъгала.

— А бъдещия си съпруг ще лъжеш ли?

Тя отново се засмя.

— На него едва ли ще му казвам истината. — И добави сериозно: — Той е солиден гражданин. Много консервативен. Баптист от Тексас. Такъв пуританин е, че още не е спал с мен.

— О, боже! — възкликна Крейг.

— Именно: о, боже! Когато той дойде тук, ще трябва да се правя, че ние с теб едва се познаваме. Не се учудвай, ако те наричам господин Крейг, когато те срещна. Ако разбере, че съм от тези жени, които прекарват времето си с женени мъже, не мога да си представя какво ще направи.

— Какво може да направи в най-лошия случай?

— Може и да не се ожени за мен. Нали ще бъдеш по-внимателен, Джес? — В гласа й прозвучаха умолителни нотки, които никога по-рано не бе чувал. Изведнъж си помисли, че тя е всъщност вече над четиридесет.

— Ако узнае нещо, във всеки случай няма да е от мен успокои я Крейг. — Но те съветвам да го отведеш от Кан колкото се може по-скоро.

— Тук той ще остане само няколко дни. След това ще отлетим за Венеция.

— Ние били ли сме с теб във Венеция?

— Не си ли спомняш?

— Не.

— Значи не сме били. — Тя вдигна глава и се усмихна. Мъжът, с когото бе разговаряла в залата, стоеше на вратата на библиотеката с две чаши в ръка.

— А, ето къде сте — възкликна той. — А аз ви търся навсякъде.

Крейг се изправи. Натали неохотно ги представи един на друг. Името му не бе познато на Крейг. Мъжът имаше дребно, угрижено, лесно забравящо се лице. Вероятно е от отдела за разпространение в някоя крупна компания, реши за себе си Крейг. Мъжът подаде на Натали чашата и стисна важно ръката на Крейг.

— Е, деца — каза Крейг. — Ще ви оставя сами. Като ви гледам, се сетих, че и на мен ми се пие. — Той приятелски потупа Натали по рамото, излезе от библиотеката и се отправи към бара, стараейки се да не попадне в погледа на Йън Уодли.

В столовата, където беше приготвен бюфет, Крейг зърна Гейл МакКинън и Рейнълдс, които чакаха да ги обслужат.

Мъри Слоун — кръглолик енергичен мъж — бе застанал до бара и наблюдаваше гостите. Той се усмихваше добродушно, но очите му приличаха на малки тъмни компютри.

— Привет, Джес — поздрави той. — Присъединете се към пресата, пийте на аванта.

— Здравейте, Мъри — отговори Крейг и помоли за шампанско.

— Това не е вече вашата публика, а, Джес? — Слоун дъвчеше бавно взетия от подноса с ордьоври малък сандвич с краставица.

— Трудно може да се каже какво точно е това. Вавилонското стълпотворение ли е, Ноевият ковчег ли, може би сборище на мафията или бал в девическа гимназия?

— Ще ви кажа какво е — каза Слоун. — Това е бал във Версай в двора на Луи ХVІ на тринадесети юли хиляда седемстотин осемдесет и девета година в нощта преди превземането на Бастилията.

Крейг се засмя.

— Смейте се, смейте се. Но запомнете думите ми. Гледахте ли филма „Лед“, който показаха в режисьорската петнадесетдневка?

— Да — отговори Крейг. Филмът бе сниман от група млади революционери, бе работено много сериозно и в него ставаше дума за въоръжено въстание, което избухва в Ню Йорк в най-близко бъдеще. Ужасяващи сцени на кастриране, убийства на представители на властта, улични побоища, хвърляне на бомби. Всички епизоди бяха снети в стила на cinema veritе 32 32 Течение във френското кино, появило се в края на 50-те — Б.пр. и правеха силно впечатление.

— Вие какво мислите за него? — предизвикателно попита Слоун.

— Самият аз трудно мога да преценя. Не зная доколко това отговаря на истината. Не познавам такива младежи. Допускам, че е просто чиста фантазия.

— Това не е празна фантазия. Точно това ще се случи в Америка. Скоро. — Слоун махна с ръка към тълпата гости. А всичките тези тлъсти котки ще се озоват в колата с осъдените на смърт.

— А вие къде ще се озовете, Мъри? — попита Крейг.

— В колата с тях — тъжно каза Слоун. — За тези младежи ние сме същите.