Ъруин Шоу - Вечер във Византия

— Добър вечер, господин Крейг — поздрави Гейл МакКинън. — С вас се срещаме навсякъде.

— Да, така изглежда — съгласи се той.

— Позволете да ви представя… — започна тя, като се обърна към своя спътник.

— Ние се познаваме — прекъсна я мъжът с недружелюбен тон. — Отдавна. От Холивуд.

— Страхувам се, че паметта ми изневерява — призна Крейг.

— Казвам се Рейнълдс.

— О, да. — Името му прозвуча познато, но не можеше да си спомни действително ли се е познавал с този човек. Рейнълдс бе писал рецензии за филми за един лосанжелоски вестник. — Да, разбира се. — Той протегна ръка. Рейнълдс подаде своята с видима неохота.

— Да вървим, Гейл — подкани я Рейнълдс. — Пие ми се.

— Иди пий, Джо — предложи Гейл МакКинън. — А през това време аз ще поговоря с господин Крейг.

Рейнълдс промърмори нещо и се запромъква към бара.

— Какво му е? — попита Крейг, озадачен от неприкритата враждебност на Рейнълдс.

— Пил е малко повечко.

— Подходяща епитафия за всички ни — каза Крейг и отпи глътка шампанско. — С какво се занимава толкова далеч от Лос Анжелос?

— Вече две години работи в Европа за една телеграфна агенция — каза момичето. — Много ми помага. — Стори му се, че тя защитава Рейнълдс. Крейг се запита дали не са любовници. Рейнълдс бе толкова невзрачен, начумерен. Но кой знае, в Кан от момичетата може всичко да се очаква. Сега Крейг си спомни защо лицето на този човек му се бе видяло познато: това беше мъжът, седнал на масата на Гейл МакКинън на терасата в хотел „Карлтън“ онази сутрин.

— Побъркан е на тема кино — продължи момичето. — Помни всички филми, даже старите. За мен той е много ценна находка. Гледал е всичките ви филми.

— Възможно е за това да е толкова груб — предположи Крейг.

— О, не! Той ги харесва. Някои от тях.

Крейг се засмя.

— Понякога това, което говорите, напълно подхожда на възрастта ви.

— Онази дама ей там ви маха с ръка — каза момичето. Крейг погледна към ъгъла, където седеше Натали Сорел. Тя му махаше, за да иде при нея. Късогледството не беше й попречило да го забележи. Махна й за поздрав.

— Стара приятелка — обясни той. — Моля да ме извините…

— Получихте ли въпросника, който ви оставих в хотела?

— Да.

— Е?

— Скъсах го.

— О, колко сте жесток — избухна момичето. — Не съм срещала още толкова жестоки хора. Чувала съм лоши неща за вас, но никой не ми каза, че сте жесток.

— Променям се с всеки изминат ден — отвърна той. — Понякога даже по-бързо.

— Джо Рейнълдс ме предупреди за вас. Не исках да говоря за това, но сега ми е все едно. Вие имате врагове, господин Крейг, знайте това. Знаете ли защо Рейнълдс е така груб с вас?

— Нямам представа. Виждал съм този човек само веднъж — онази сутрин, когато дойдохте при мен.

— Възможно е. Макар че той казва, че сте се срещали. А веднъж сте казали нещо за него.

— Какво?

— Написал бил някаква хвалебствена рецензия за един от вашите филми, а вие сте казали: „Този човек пише така лошо. Ядосва ме даже когато ме хвали.“

— Кога съм казал това?

— Преди осем години.

Крейг се засмя:

— Няма животно, по-обидчиво от критика.

— Не може да се каже, че се постарахте да се покажете в приятна светлина — забеляза тя. — По-добре е да вървите сега. Красивата дама ще си счупи ръката да ни маха. — Гейл МакКинън се обърна и започна безцеремонно да си пробива път към бара, където я очакваше Рейнълдс, без да сваля поглед от тях.

Колко лесно можеш да накараш някой да те намрази за цял живот. С едно изречение.

Той престана да мисли за Рейнълдс и се отправи към Натали. Тя стана да го посрещне. Светлокоса, синеока, с разкошна фигура, стройни крака, приличаше на нежна кукла неправдоподобно розова, светлоруса и изящна. Независимо от външността й и мекото й звънливо гласче, беше смела, решителна и чувствена жена.

— Заведи ме в друга стая, Джес — помоли го тя, протягайки ръка. — Този ужасно скучен човек може да се върне тук всеки момент. — Тя говореше английски добре, с едва забележим акцент, и хората, които не знаеха, че е родена в Унгария, не биха могли да определят каква е по националност. Толкова добре владееше немски, френски и италиански. От последната им среща изобщо не беше се изменила. Бяха се разделили по случайни стечения на обстоятелствата, без взаимни обвинения. Тя трябваше да се снима в два филма в Англия, а той трябваше да се върне в Америка. Не бе гледал нито един от тези филми. Чу, че се била хванала с някакъв испански граф. Нито Крейг, нито Натали бяха търсили един от друг нищо, освен удоволствие — така поне на него му се струваше. Вероятно и затова се бяха разделили толкова леко. Тя нито веднъж не му каза, че го обича — още една черта от характера й, на която се възхищаваше.