Ъруин Шоу - Вечер във Византия

Не зная, помисли си Крейг, оглеждайки залата, дали тази английска красавица е умна, или не, но е права, дето казва, че тук нищо не говори за упадъка на Римската империя. Богата, благопристойна, приятна публика. Каквито и насрещни течения да се сблъскваха в тази зала, каквито и пороци да се криеха под елегантните одежди, всичко беше грижливо прикрито. Обичаните и необичаните, състоятелните и несъстоятелните — всички съблюдаваха вечерното примирие. Честолюбието вежливо съседствуваше с безизходицата.

Едно време в Холивуд приемите не бяха такива. Тези, които печелеха по пет хиляди долара на седмица, не канеха онези, които вземаха по-малко. Ново общество, изникнало от пепелта на старото. Движение на пролетариата към „Моет“, „Шандон“ и към блюдата с хайвер.

Той забеляза, че мъжът, който разговаряше с Уодли и Елиът Стайнхарт, погледна към него, усмихна се, махна с ръка и тръгна насам. Крейг се усмихна за всеки случай в отговор, опитвайки се да си спомни къде бе виждал този човек и как се казваше.

— Привет, Джес — поздрави мъжът и протегна ръка.

— Здравей, Дейвид — отговори Крейг. Те се здрависаха. — Ако искаш, вярвай, ако искаш — недей, но не те познах в първия момент.

Мъжът се засмя:

— Това е от косата. Никой не може да ме познае.

— Не е за учудване — забеляза Крейг.

Дейвид Тейкмън бе един от първите му познати в Холивуд. Тогава беше плешив.

— Перука — обясни Тейкмън, поглаждайки самодоволно косата си. — С нея изглеждам двадесет години по-млад. За да ме обичат момичетата. Карам втора младост. Стана дума за жени, та се сетих — вечерях с твоята приятелка в Париж, от нея разбрах, че си тук и реших да те потърся. Пристигнах днес сутринта и цял ден играх карти. Приятелката ти си я бива. Моите поздравления.

— Благодаря — отвърна Крейг. — Сърдиш ли се, когато хората те питат защо си цъфнал с тази грива?

— Ни най-малко. Направиха ми малка операция на черепа и докторът остави две дупчици за спомен. Не много добър козметичен резултат, ще кажеш. Но защо трябва един стар човек да плаши малките деца и младите девици. Това беше най-доброто, което можаха да ми предложат перукерите в студиото. Единственото добро нещо, което това дяволско студио е създало през последните пет години.

При споменаването за студиото Тейкмън стисна здраво изкуствените си зъби. Беше минало повече от година, откакто го бяха отстранили от ръководството на студиото, но той продължаваше да говори за него като за свое собствено владение. Бе властвувал тиранично там цели двадесет и пет години и не бе никак лесно да се избави от навика да командува. Плешивата глава му придаваше много внушителен вид, загатваше с нещо за обсадно оръдие. Лицето му бе месесто, грубо — напомнящо едновременно и за римски император, и за капитан на търговски кораб — с дълбоки бръчки по загрубялата кожа като на човек, който прекарва по цяла година с войниците си в походи или с матросите на палубата на параход. Гласът му напълно отговаряше на външността му — груб и властен. В щастливите години на разцвета му неговото студио пускаше изящни тъжно-комични филми — още една изненада в този изумителен град. С перуката той изглеждаше съвсем друг — благ и безобиден, и гласът му, някак си приспособен към новия облик, беше станал тих и печален.

Тейкмън се огледа наоколо и поставяйки нежно ръка на рамото на Крейг, каза:

— О, Джес, не ми харесва тук. Приличат ми на ято лешояди, кълвящи скелетите на гигантски животни. Ето в какво се е превърнала сега кинематографията, Джес. Грамадни стари скелети с все още оцелели късчета месо и тези грабливи хищни птици ги кълват къс по къс. И какво правят в преследването на Всемогъщия долар? Зрелища за воайори. Порнография и кръв. Да вървят в Дания и да правят каквото щат. И в театъра е същото. Леш. Какво е Бродуей днес? Сводници, проститутки, търговци на наркотици, палячовци. Разбирам защо си избягал от всичко това.

— Ти, както обикновено, преувеличаваш, Дейвид — забеляза Крейг. Той бе работил в студиото на Тейкмън в петдесетте години и още тогава бе усетил склонността на стареца към риторика, която обикновено се проявяваше тогава, когато искаше да поднесе убедително някой тънък, добре обмислен аргумент. — И сега правят нелоши филми, а на Бродуей и вън от Бродуей има немалко способни млади драматурзи.

— Назови поне един. Един хубав филм.

— Защо един, два ще назова. Даже три — весело отвърна Крейг. — При това авторите им са тук, в тази зала. Последните филми на Стайнхарт, Томас и ей там онзи новак, който разговаря с Томас. Хенеси.