Ъруин Шоу - Вечер във Византия

— Този момък Харт умее да пише. Само прекалено много френски филми гледа. Кому, за бога, е нужен осемдесет и две годишен старец? Нищо няма да се получи от това, Джес. Зарежи го. Съветвам те да не го показваш на никого. Уверявам те, това само ще ти навреди. Откажи се от правата над ръкописа и забрави за него. По-добре да те устроя за този гръцки филм. И ще следим, може да изскочи и нещо по-добро по-нататък.

— Благодаря, че го прочете, Мърфи — каза Крейг. — Ще ти звънна утре.

Той остави слушалката и дълго гледа телефона, след това се върна на бюрото, на което дотогава бе седял. Погледна въпросника, който Гейл МакКинън му беше изпратила и още веднъж прочете първия въпрос: „Защо сте в Кан?“

Усмихна се на себе си, взе от бюрото купчината листове, накъса ги на дребни късчета и ги хвърли в кошчето.

След това си свали пуловера, облече сако и излезе. Взе такси и отиде в казиното, където, както знаеше, барът работеше цяла нощ. Купи си пържени картофи, занесе ги на масата, на която играеха chemin-de-fer, и си поръча двойно уиски. Пи и игра до шест часа сутринта и спечели тридесет хиляди франка, които правеха почти шест хиляди долара. По-голяма част от парите спечели от двамата англичани, които видя онази вечер в ресторанта, където беше и Пикасо. На Йън Уодли не му провървя — той не се разхождаше по булевард „Кроазет“, когато Крейг, обгърнат в утринна предизгревна мъгла, се връщаше, почти без да залита, към своя хотел. В този час Уодли би получил петте хиляди долара, които му трябваха, за да отиде в Мадрид.

Полицаи с електрически фенерчета в ръце направляваха колите към полето, където вече имаше много коли. Беше влажно и студено. Крейг изключи мотора, отвори вратата и стъпи на тревата. Под краката му изжвака вода. Добра се до пътеката и закрачи към голямата, приличаща на замък къща, откъдето се носеха звуци на оркестър. Къщата беше разположена на хълма зад Мужен и се извисяваше, също като малка крепост, над околната местност.

Той съжали, че Ан не беше пристигнала още. Щеше да й е приятно да влезе в такава къща под ръка с баща си, под звуците на френска песен, съпроводени от полицаи, които охотно осветяваха пътя под старите тъмни дървета, доволни от това, че не трябва да хвърлят бомби със сълзотворен газ пред седалището на правителството. Телеграмата на Ан беше в джоба му. За негова изненада, тя бе решила да посети първо майка си в Женева и едва на другия ден да дойде в Кан.

Уолтър Клайн, домакинът, бе застанал в антрето и посрещаше гостите. Той бе наел къщата за един месец. Беше избрал точно нея, защото имаше достатъчно място за балове. Клайн беше нисък, як, широкоплещест мъж с измамно безгрижен характер. В последните години много посреднически фирми преставаха да съществуват и се сливаха с други. Клайн своевременно напусна една такава разпадаща се организация, отвеждайки със себе си редица известни режисьори и актьори, така че докато другите посреднически фирми и компании пропадаха, той ловко се приспособи към новите условия. Това му позволи да запази за себе си значителен дял участия във филми, които се подготвяха или снимаха в Америка и Англия. Клайн имаше във всички ключови позиции клиенти или длъжници, чиито филми той или финансираше, или разпространяваше. Когато другите изпадаха в паника, казваше: „Деца, нещата при нас вървят по-добре от когато и да било.“ За разлика от Мърфи, който бе забогатял в по-спокойни времена и през тези две седмици се държеше високомерно, настрани от фестивалната трескава атмосфера, Клайн не странеше от хората. Човек можеше да го види по всяко време да разговаря съсредоточено в някой ъгъл с продуценти, агенти, финансисти, режисьори, актьори, обсъждащ всевъзможни финансови сделки, обещаващ нещо, подписващ нещо. За помощници си бе избрал спокойни, представителни млади мъже, неразглезени от лекия живот в онези стари времена, алчни и честолюбиви като господаря си и умеещи, подобно на господаря си, да скриват мошеническата си същност под външно обаяние.

Преди известно време Клайн бе срещнал Крейг в Ню Йорк и полу на шега го бе попитал: „Джес, кога ще оставите този стар динозавър Мърфи и ще дойдете при мен?“

„Вероятно никога, Уолт — бе отговорил Крейг. — Нашата дружба е скрепена с кръв.“

Клайн се бе засмял. „Вашата вярност ви прави чест, Джес. Само че жалко, че отдавна не съм виждал името ви на екран. Ако все пак решите да се заемете с истинска работа, позвънете ми.“

Сега Клайн седеше в мраморното антре на къщата и разговаряше с току-що пристигналите гости. Беше облечен в черно кадифено сако, риза с жабо и яркочервена папийонка. До него бе застанала, явно развълнувана, жената, която завеждаше отдела за реклама и информация в неговата фирма. Тя беше разпратила покани за приема и Крейг, облечен в неофициални панталони и син блейзър, явно не й хареса. Повечето от гостите, макар и не всички, бяха дошли във вечерни тоалети и по лицето на тази жена Крейг разбра, че в неговото небрежно облекло тя вижда някаква преднамереност.