Ъруин Шоу - Вечер във Византия

Констънс продължи да ги наблюдава, докато се скриха в дъното на ресторанта.

„Извинявай — обърна се тя към Крейг. — Май не те слушах. Познавах някога тези хора.“

„Прекрасна двойка.“

„О, да.“

„На колко години е тази девойка?“

„На двадесет и четири. По нейна вина умря един мой познат.“

„Какво?“ — удиви се Крейг. В бара на хотел „Крийон“ не може да се чуе често такова нещо.

„Не се плаши — каза Констънс. — Винаги има хора, виновни за смъртта на други.“

„Но тя ни най-малко неприлича на типична убийца.“

Констънс се засмя.

„Тя не е никаква убийца. Този мой познат беше влюбен в нея. Прочел във вестниците, че тя току-що се е омъжила и почина след три дни.“

„Що за старомодна история?“ — удиви се Крейг.

„Той самият беше старомоден. Беше на осемдесет и две години.“

„Откъде си познавала един осемдесет и две годишен старец? — попита Крейг. — Аз, разбира се, зная, че харесваш мъже на възраст, но не чак толкова стари все пак.“

„Старецът се казваше Джарвис — каза Констънс. — Кенет Джарвис.“

„Железниците.“

„Да — кимна тя. — И други неща. И много други неща. Имах един поклонник, който работеше с внука на Джарвис. Не гледай така сърдито, мили. Това беше много преди да те познавам. Старецът обичаше да има млади хора около себе си. Имаше огромна къща в Нормандия. По едно време притежаваше коне за надбягване. В събота и неделя му пристигаха гости — по двадесет-тридесет човека. Обичайните развлечения бяха тенис, плуване, гребане, пиене, флиртуване и тем подобни. С тях беше винаги весело. Само не със стареца. Когато се запознах с него, той беше вече грохнал. Заливаше се, като се хранеше, забравяше да си закопчее панталоните, заспиваше на масата и даже захъркваше, по няколко пъти разказваше една и съща история.“

„Това е била таксата за развлечението“ — подметна Крейг.

„Хората, които го познаваха от по-рано, като че ли не обръщаха внимание. Някога той е бил обаятелен, щедър, възпитан човек. Голям любител на книги, картини, хубави жени. Жена му умряла, когато и двамата били още млади, и оттогава не се женил. Мъжът, с когото аз ходех там, казваше, че трябва с нещо да се плати за удоволствията, с които този човек цял живот е дарявал хората. В края на краищата — цената не е чак толкова голяма — да го гледаш как лигите му капят по вратовръзката или да слушаш по няколко пъти една и съща история. Особено като се има предвид, че в този дом винаги ще те нахранят, ще те напоят и ще ти предложат всевъзможни развлечения. Зад гърба му се присмиваха само глупаците.“

„Избави ме, боже, да доживея до осемдесет години“ — промълви Крейг.

„Чуй до края. Веднъж в края на седмицата при него дойде една стара любовница. С дъщеря си. Ето това е девойката, която ти току-що видя с мъжа си.“

„Избави ме, боже, да доживея до седемдесет години“ — каза Крейг.

„И той се влюби в нея — продължи Констънс. — Била е истинска старомодна любов. Всеки ден писма, цветя, покани за майката и дъщерята за разходки с яхта и прочие.“

„Защо е трябвало майката да бъде там? Или дъщерята? За пари?“ — попита Крейг.

„Не. Те бяха достатъчно добре обезпечени. Предполагам, че ги е интересувал контактът с хора, които не биха срещнали в друг кръг. Майката не беше позволявала на дъщеря си никакви волности. Тя бе нейната единствена награда. Когато се запознах с момичето, то беше на деветнадесет години, но се държеше като петнадесетгодишна. На човек му се струваше, че може да направи реверанс, когато я представяха на някого. Джарвис й помогна да израсне. Плюс това е ласкателно да си домакиня на големи вечери, да си център на внимание, да не си под контрола на майка си. Да си обожавана от човека, който навремето е познавал всички, който разказваше анекдоти за всички, който се бе разпореждал с живота на хиляди хора и е имал за любовници всички прочути красавици. Тя го харесваше. Обичаше го по свой начин, вероятно властта над него й е доставяла удоволствие. И той изведнъж се промени, подмлади се, оживи се. Не забравяше какво бе казал, вървеше изправен, вече не си тътреше краката, гласът му укрепна и престана да хрипти, започна да се облича безупречно, можеше да бодърствува цяла нощ и на сутринта да бъде стегнат и пълен с енергия.

Е, разбира се, някои хора се подсмиваха. Да гледаш осемдесет и две годишен старец, безумно влюбен в деветнадесетгодишна девойка, сякаш е първата му любов и я кани на първия бал в живота й… Но аз не го виждах толкова често и мен ме трогваше. Като че ли бе станало чудо и времето за него се бе върнало назад. Той беше отново млад. Не съвсем, разбира се, не двадесет или тридесетгодишен, но човек можеше да му даде петдесет и пет-шестдесет.“