Ъруин Шоу - Вечер във Византия

Когато спектакълът завърши, тук-там в салона се чуха аплодисменти, но Крейг, трогнат и развълнуван, побърза да отиде зад кулисите с надеждата да намери Бренър и да му каже хвалебствени, ободряващи слова.

Старецът, който дежуреше на служебния вход, позна Крейг и каза мрачно:

„Какъв позор, господин Крейг.“

Те се здрависаха. Старецът каза, че Бренър е на сцената и се прощава с актьорите. Крейг изчака, скрит зад кулисите, докато Бренър си свърши кратката благодарствена реч, след която актьорите се отправиха към гримьорните си, говорейки предизвикателно високо под слабото осветление на работните лампи.

За момент Крейг не мръдна, наблюдавайки Бренър, застанал сам сред декорите, които изобразяваха ъгъл на временна, мизерна казарма в Англия по време на войната. Лицето му беше в сянка и Крейг не виждаше изражението му. Бренър бе отслабнал много, откакто се бяха видели за последен път. Бе облечен в много широко сако от груб вълнен плат, около шията си бе омотал дълъг вълнен шал. Приличаше на немощен старец, който трябва да внимава за всяка своя крачка, боейки се да не падне. Косите му бяха оредели, на темето лъскаше плешиво петно.

Завесата се отвори бавно. Бренър вдигна глава и погледна пустата тъмна зала. До Крейг се чу шумолене — покрай него мина Сюзън Бренър. Тя се приближи до съпруга си, взе ръката му и я целуна. Той я прегърна през раменете. Крейг излезе иззад кулисите.

„Привет“ — поздрави той.

Те го погледнаха, но не отговориха.

„Гледах пиесата тази вечер — продължи Крейг — и искам да ви кажа, че сгреших в преценката си, когато я прочетох.“

Те продължаваха да мълчат.

„Пиесата е прекрасна. Най-хубавото от всичко, което си написал.“

Бренър се засмя със странен, задавен смях.

„Ти беше права, Сюзън. С тази пиеса трябваше да се заемем Баранис и аз.“

„Благодаря за това, че си спомняш“ — каза Сюзън. На жълтата светлина на лампите тя изглеждаше слаба, изнемощяла, негримираното й лице беше бледо.

„Изслушайте ме, моля ви — сериозно продължи Крейг. Неправилно са поставили пиесата ти и в този вид не може да стигне до зрителите. Но това не значи, че е краят. Изчакай една година, поработи над нея, подбери подходящи изпълнители. Не е можело да се надяваш на успех с тези сложни пищни декори и с този актьор, който е много стар и прекалено превзет за главната роля. След една година можем да я поставим някъде в центъра, не на Бродуей — тя така или иначе не върви за Бродуей — ще подменим актьорите, ще дадем повече светлина, ще опростим декора, ще добавим музика — пиесата се нуждае от музика, ще доставим записи с речи на политически деятели, генерали, радиоговорители и ще ги пускаме между картините, ще ги разчетем по време…“ Той млъкна, съзнавайки, че говори много бързо и че Бренър, в сегашното си състояние, едва ли ще разбере какво му казва. — „Разбираш ли ме?“ — попита той, заеквайки.

И двамата го гледаха тъпо. След това Бренър се засмя със същия задавен смях.

„След една година“ — проговори той най-накрая. В гласа му звучеше ирония.

Крейг схвана за какво мисли Бренър.

„Ще ти отпусна аванс. Достатъчен, за да преживееш. Аз…“

„Значи Ед ще получи още една възможност да спи с вашата съпруга, господин Крейг? — попита Сюзън. — Това влиза ли в аванса?“

„Почакай, Сю — уморено я прекъсна Бренър. — Мисля, че си прав, Джес. Мисля, че сме направили куп грешки при поставянето и много от тях са по моя вина. Съгласен съм, че пиесата не трябваше да се поставя на бродуейски театър. Вероятно Баранис по-добре щеше да разбере замисъла ми. Мисля, че можеше да се получи… — Той въздъхна дълбоко. — Мисля също, че е по-добре да се махнеш оттук, Джес. Не се вмъквай в живота ми повече. Да вървим, Сю. — Той хвана жена си под ръка. — Оставих си чантата в гримьорната. Тук няма да се връщаме повече, така че е по-добре да я вземем сега.“

Хванати за ръце, двамата напуснаха сцената, Крейг едва сега забеляза, че Сюзън Бренър имаше дълга бримка на чорапа си.

Алис Пейн го чакаше в полупразния бар. Той се изненада, когато тя му позвъни, и след като му каза, че се намира близо до неговата кантора, го попита дали има време да пийне с нея. Никога досега не бе я виждал без съпруга й, само рядко, и то случайно. Освен това никога не бе я виждал да пие повече от една чаша на вечер. Тя не беше от тези жени, които можеш да срещнеш в бара в три часа следобед.

Когато той се доближи до нейната маса, тя допиваше чаша мартини. Крейг се наведе и я целуна по бузата. Тя вдигна очите си към него и му се усмихна малко нервно, както му се стори. Той седна до нея и повика сервитьора.